Нещата от живота

мегдана

На мегдана

На мегдана говори един много префинен господин. Млад и силен, всички му се възхищават. И го слушат, с внимание и почитание. И той говори, слиза в душите на слушащите. И му се дава ключ от всяка врата. И го канят да стане зет, в която си къща избере. А той говори ли, говори. От както […]

На мегдана Прочети още »

петли

Петли пеят на ранина

Петли пеят на ранина. Теглят утрото. А то сънено, дърпа се. Но ще доходи. Защото петли пеят на ранина. Селото види в петела една манджа. Да не се затрие коляното на Венеца на творението. И в другия хвъркат свят видят манджа. А когато е приоритет плюскането, утрото трудно иде. И въпреки селото петлите теглят заранта.

Петли пеят на ранина Прочети още »

Трубадурите

Трубадурите

Трубадурите тръгват по пътища прашни. За да поставят под съмнение темелите на света. Чрез песни. Идеи плуват в синева. Чукат деликатно по алуминиевата дограма на горните етажи. И рядко им се отваря. Защото дограмата се отваря само извътре. А идеите са извън. Но понякога, някое дете, оставено без надзор, отваря и хваща балон. И после

Трубадурите Прочети още »

автомобил

За старите автомобили в центъра на София

Здравейте. Пише Ви един редови ваш читател, живущ в София. Карам наистина възрастен, но добре поддържан бензинов автомобил, произведен през 1994 г. Защо го карам – защото не мога да си позволя за момента друг. На редовния годишен технически преглед, след като се въведоха задължителните „еко“ стикери, ме писаха директно еко клас 1, без въобще

За старите автомобили в центъра на София Прочети още »

приятелката

Добрите хора – приятелката от Каварна

Преди време бях почнала една поредица за добрите хора в моя живот, а те не са малко. Май е време да я продължа. Бях на 12 когато татко почина. Няколко месеца след това приятелка ме запозна със своя съученичка от Каварна. Паснахме си, сприятелихме се и ваканциите си гостувахме една на друга по два-три дена.

Добрите хора – приятелката от Каварна Прочети още »

вината

На кого е вината

Много си обичам приятелите! Толкова много, че понякога ми иде да ги опердаша. Особено, когато се опитват да ми обяснят, че вината за поведението на отделния индивид е на обществото. Ами не! Не е на обществото, а на родителите. Защото няма как да очакваш обществото да ти възпита отрочето, когато, докато му направят забележка, скачаш,

На кого е вината Прочети още »

водата

Капка

Корени забити дълбоко в небето. Модерният свят е обърнат с главата надолу. Или може би сме ние в грешка. Но извън него един солендар си виси, както е редно. Слънчево зайче танцува по солендара. Слънчо се закача с водата. Целува я и от това следват страховити събития. Мъничка капка стига до края на леда и

Капка Прочети още »

сметища

Сметища

Ходят по улицата едни сметища. А на пръв поглед са възпитани, финансово красиви, добре поддържани. Тяхното мото е: “Нищо не зависи от мен”. И аз съм горд, много горд. Защото в другите страни си събират отпадъците. Преработват ги, бедни са. А при нас се хвърлят едни пари в реката, богати сме. И като влезе едно

Сметища Прочети още »

бизнесменът

Бизнесмен

Влиза един бизнесмен. -Нямам време, избери ми нещо за подарък на жената. – Ако ти нямаш време, ще ти дам от моето. Но времето в моя Свят има вкус, който няма да ти хареса. И друго, ако нямаш любов, нищо нямаш. А цената на такава душа е нищожна. Махай се, когато се научиш да обичаш

Бизнесмен Прочети още »

синигер

Синигер

Един пакет тютюн, подавам го с уважение на този дето е преминал през безкрайната снежна гора. Паля тричарката и наливам горещо кафе. Беседа преди тръгване. Щото последната седмица е. Коня рие земята и мечтае. Барута и тютюна са завити в тънка хартия и небесната конница се събира над Мусала. Светват прозорци, изнервени хора тръгват на

Синигер Прочети още »

Scroll to Top