И аз съм горд, много горд. Защото в другите страни си събират отпадъците. Преработват ги, бедни са. А при нас се хвърлят едни пари в реката, богати сме.
И като влезе едно сметище и вземе да се оплаква как нищо не зависи от него, как всички са виновни и само той е праведен, горд съм. Живея в най – богатата страна.
И го водя до реката. А там е истинско сметище. И вземам пред него изхвърлена метла, подавам му я, да хвърка. Вземам саксия, да насадим едно добро бъдеше. Вземам чайник за чая при лудия шапкар.
Но човека си знае неговото. Нищо не зависи от него.
И ако го помоля да изчисти своето сметище, ще е учуден. Той е чиста река, венецът на творението. Как така аз, дето съм презрян занаятчия, ще го моля да почисти себе си. Той е богат, възпитан и умен. И нищо не зависи от него.
И тръгва отново по улицата едно сметище. И заразява с безжизненост всичко, до което се допре. Защото хигиената на духа е за бедните, а ние живеем в най – богатата държава и можем да изхвърляме идеи, вещи, животни и даже хора. И то не зависи от нас, така се е стекъл живота.
Поглеждам си кофата. От мен зависи всичко, отговарям за всичко и съм виновен. И моля за милост за греха, че не винаги се справям с рециклирането на сметища. Защото светът се създава от боклуци, дето са минали през рендето на Майстора.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
