Тишина. Светът спи и сънува своята погрешност. Сънува коли и къщи, сделки и пари, любовници, ястия, сънува своята погрешност. В нощта, преди зазоряване, на границата на световете тичат зайци. Мънички зайци. Сиви, не можаха да разберат бялото, но и черното отхвърлиха. И станаха сиви. Не стават за небето, но и никой не ги ще на […]
Един дракус ми се върти в краката и гледа да се погали. Някога той тръгна след мен във вид на кученце от едно гробище. Веднага разбрах, че е дракус. Защото гробището беше най-обикновено. С бели паметни плочи на всички погребани мечти. – Аз мога, ама не ща да го направя! Всички ще ме сметнат за
Чувствам, следователно съм. Доказателството за противното е противно. Някога се научих, че виждането не е като гледането. В една галерия. Бях никой и нищо, гледах направията и се дивях. И мечтаех и аз да направя такива работи, та другите да се дивят и да гледат. Но индиго нямах, беднотия, какво да правиш. А без индиго
Чувствам, следователно съм Прочети още »
Слънцето се търкулна по керемидите, задържа се за секунда на улуците, но те изскърцаха и то падна. Улуците са стари, скърцат и не могат едно нищо и никакво слънце да задържат. Ще помоля някоя от олулиците да се качи да ги почисти. Слънцето се разплака, вероятно се беше понатътрило от падането. Но като видя, че
Някога сънувах своите победи. Постоянно ми се повтаряше, че ако ще правя гарга, то трябва да е рошава, ама най-рошавата. И ми се вменяваше една вина. И аз все гледах да ми е рошава гаргата, а те все сресани се получаваха. Защото едни човечета минаваха през мене и тайно даваха на гаргите гребенчета. И аз
Заровени навеки в паметта лежат лица, събития и срещи. Над паметта вали сняг и покрива. Но не затрива. И понеже модерния сняг е тънка обвивка, зимите не са като едно време. Види човек очертания на случили се или не случили се неща. Видя яма. За човечетата тя е място за хвърляне на ненужни отпадъци. Човечетата
Бяла кенарена кърпа е метната над света. За изповед и за начало. Някога си мислех, че от мене започва всичко. И ако аз не присъствам, то няма свят. По това време нямах златка в подпокривното пространство. И за света работех угоднически. Исках да се докажа, да бъда приет и други работи исках. И нищо не
Бяла кенарена кърпа Прочети още »
Някога, то беше отдавна, много ме беше страх. Защото не можех да направя птица. А можеше някой да поиска да му направя. И като откажа, той щеше да рече, тоя нищо не може. И отделях много време, та да бъда угоден, да се харесам и да бъда част от тълпата. Така никой нямаше да разбере,
Голям вятър върви по улиците. Започва с Аз и завършва със същото. И като му покажеш таласъм или поне алхимик, спира. Смалява се до пролетен повей и изчезва. Влиза страшният вятър само в празни пространства. Или в простори за сушене на слънце. Защото е прост. А в дом, пълен с магия, не влиза. Защото магията
Някога вървях в едни тъмни гори. Пътищата бяха стръмни, трудни, много камъни и тръне имаше. Беше интересно. Всяка глъдка въздух беше преживяване. Опознах горите и самодивите станаха посестрими. Таласъмите се преселиха в двора ми и пътищата станаха равни. И взе да се ходи лесно. Тъмните гори се замениха с високи и светли. И всеки ден
Харесайте ни във Фейсбук:
Стремим се да Ви предоставим най-доброто от света както на класическата, така и на съвременната психология! Ние се фокусираме върху поддържането на висок стандарт. Вярваме, че можем да Ви помогнем да разгърнете пълния си потенциал и да сме от полза при спряването с трудностите и проблемите в живота! И това от своя страна ще Ви направи успешни!