Слънцето се търкулна по керемидите, задържа се за секунда на улуците, но те изскърцаха и то падна. Улуците са стари, скърцат и не могат едно нищо и никакво слънце да задържат. Ще помоля някоя от олулиците да се качи да ги почисти. Слънцето се разплака, вероятно се беше понатътрило от падането. Но като видя, че …
Някога сънувах своите победи. Постоянно ми се повтаряше, че ако ще правя гарга, то трябва да е рошава, ама най-рошавата. И ми се вменяваше една вина. И аз все гледах да ми е рошава гаргата, а те все сресани се получаваха. Защото едни човечета минаваха през мене и тайно даваха на гаргите гребенчета. И аз …
Заровени навеки в паметта лежат лица, събития и срещи. Над паметта вали сняг и покрива. Но не затрива. И понеже модерния сняг е тънка обвивка, зимите не са като едно време. Види човек очертания на случили се или не случили се неща. Видя яма. За човечетата тя е място за хвърляне на ненужни отпадъци. Човечетата …
Бяла кенарена кърпа е метната над света. За изповед и за начало. Някога си мислех, че от мене започва всичко. И ако аз не присъствам, то няма свят. По това време нямах златка в подпокривното пространство. И за света работех угоднически. Исках да се докажа, да бъда приет и други работи исках. И нищо не …
Някога, то беше отдавна, много ме беше страх. Защото не можех да направя птица. А можеше някой да поиска да му направя. И като откажа, той щеше да рече, тоя нищо не може. И отделях много време, та да бъда угоден, да се харесам и да бъда част от тълпата. Така никой нямаше да разбере, …
Голям вятър върви по улиците. Започва с Аз и завършва със същото. И като му покажеш таласъм или поне алхимик, спира. Смалява се до пролетен повей и изчезва. Влиза страшният вятър само в празни пространства. Или в простори за сушене на слънце. Защото е прост. А в дом, пълен с магия, не влиза. Защото магията …
Някога вървях в едни тъмни гори. Пътищата бяха стръмни, трудни, много камъни и тръне имаше. Беше интересно. Всяка глъдка въздух беше преживяване. Опознах горите и самодивите станаха посестрими. Таласъмите се преселиха в двора ми и пътищата станаха равни. И взе да се ходи лесно. Тъмните гори се замениха с високи и светли. И всеки ден …
На мегдана говори един много префинен господин. Млад и силен, всички му се възхищават. И го слушат, с внимание и почитание. И той говори, слиза в душите на слушащите. И му се дава ключ от всяка врата. И го канят да стане зет, в която си къща избере. А той говори ли, говори. От както …
Петли пеят на ранина. Теглят утрото. А то сънено, дърпа се. Но ще доходи. Защото петли пеят на ранина. Селото види в петела една манджа. Да не се затрие коляното на Венеца на творението. И в другия хвъркат свят видят манджа. А когато е приоритет плюскането, утрото трудно иде. И въпреки селото петлите теглят заранта. …
Трубадурите тръгват по пътища прашни. За да поставят под съмнение темелите на света. Чрез песни. Идеи плуват в синева. Чукат деликатно по алуминиевата дограма на горните етажи. И рядко им се отваря. Защото дограмата се отваря само извътре. А идеите са извън. Но понякога, някое дете, оставено без надзор, отваря и хваща балон. И после …