Едно дете се зададе с изгрева през баира. Водеше го крава и носеше една шарена торба. Кравата вървеше напред, защото знаеше пътя. И от ниското тая работа се видеше страшна. Слънцето беше на половина, когато над баира се показаха рога. И в ниското нашенци, дето чакаха с изгрева да дойде някой да им оправи живота, […]
Една стопанка се събуди от крясъка на петела. Сети се, че е лято и е време да се събират дърва и побутна мъжа си. Защото той се правеше на заспал. Беше се сетил предната вечер, че тази сутрин ще пропее петела и ще го сръга стопанката и ще трябва да запрегне каруцата, та да ходят
Един селянин седна в браздата и взе да се тюхка, че той е паднал толкова ниско, та няма повече на къде да пада. Преди беше млад и искаше да настигне по тъмно най-красивата мома. Всъщност момите не бягаха бързо, но пък и той не си даваше зор да ги настигне. Защото като ги настигнеше, не
Върви по главната улица един облак и се усмихва на всеки. Поздравява и се разговаря с човечетата, бял пухест облак е. И когато някой има страдание, примерно направил е зло и е доволен, защото то е страдание, облакът става на бяла пухена пелена и прегръща нещастника. Залюлява го в люлката на сънищата и го очиства.
Някога имаше едно топче. Метално и лъскаво, топче с висока маса. И го беше страх, много го беше страх от течения. Защото му бяха казали, че теченията са лошо нещо и ако се яви течение ще го бутне и то ще се търкаля по едно нанадолнище. И топчето още от мъничко се пазеше от всички
Вали. И площада е празен и тих. И света е празен и тих. Една млада жена стои в дъжда и прегръща. Но всички селски ергени, герои и бабаити са се изпокрили на сушина. И жената прегръща дъжда. Инак всеки иска да бъде неин мъж. Или по скоро тя да бъде негова жена и да лежи
По едно време, то беше отдавна, търсех змей за трепане. В младостта си всеки иска да е героят на бял кон с красиво копие и венец над главата. Но поколенията преди мен или бяха изтрепали всички змейове или ги бяха скрили. И понеже много неправда имаше тогава по земята, се сетих, че змейовете са се
– Аз съм голям началник, командвам много подчинени. Ако пожелая, ще ти затворя ателието. Ако пожелая и дома ти ще срина и никой няма да ми потърси отговорност. Казва го жена с много болен вид. Жал ми е. В нея тече ледена река. – Аз съм прах по кубинките на едно хипи на един безкраен
Една лисица се е скрила в луната. Смее се и ни замеря със сънища. Опашката и е дълга, толкова пухеста и дълга, та стига до чертога на змея. И който посмее да тръгне по тази опашка, става на стомна. И тая стомна я носи млада и красива мома, да я напълни с жива вода. По
– Аз победих във всичките си битки! Казва го един много добре облечен господин. Болестта му, дето ходеше с него под ръка, кимна в потвърждение. – Не съм влизал в нито една битка. Сядах на стъпалата и се смеехме. Стъпалата в живота искат да седнеш и да си говориш с тях. Усмихнах се. Самодивата в
Харесайте ни във Фейсбук:
Стремим се да Ви предоставим най-доброто от света както на класическата, така и на съвременната психология! Ние се фокусираме върху поддържането на висок стандарт. Вярваме, че можем да Ви помогнем да разгърнете пълния си потенциал и да сме от полза при спряването с трудностите и проблемите в живота! И това от своя страна ще Ви направи успешни!