Корени забити дълбоко в небето. Модерният свят е обърнат с главата надолу. Или може би сме ние в грешка.
Но извън него един солендар си виси, както е редно. Слънчево зайче танцува по солендара. Слънчо се закача с водата. Целува я и от това следват страховити събития. Мъничка капка стига до края на леда и полита. Набира въздух, мечтае и лети. И изчезва под покривката от гнили листа.
И е тихо. Затри се, казва с доволство водопровода. Но под листата капката не изчезва. Роденото от мечта и целувка не изчезва. И капката среща приятелчета и става на вада, на ручей, на поток и река. И тича към полето.
Но тя е достойна и помнеща капка. Знае своя род, ред и порядък. И няма да влезе във водопровода. Защото там се натискат за място само забравилите своя род.
И светът става обърнат. Водата тече нагоре. Пречиства се, та да забрави за слънцето и солендара. И да не бъде рязка и ледена.
А хладка и блудкава трябва да бъде. Достойната вода не търпи бентове. Тя е рязка и силна. Страховита вода утоляваща жажда. И не търпи тръби, готови решения и мирно стадо. Защото е горска, дива и истинска.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: