Синигер

синигер Един пакет тютюн, подавам го с уважение на този дето е преминал през безкрайната снежна гора. Паля тричарката и наливам горещо кафе. Беседа преди тръгване. Щото последната седмица е. Коня рие земята и мечтае. Барута и тютюна са завити в тънка хартия и небесната конница се събира над Мусала. Светват прозорци, изнервени хора тръгват на работа. Бързат, тръгват с колите си. Нищо че работата е на минути път. Палят студените железни коне и зъзнат в модерните си дрешки.

А този, с който беседвам, се смее, щото живият кон е топъл, живият човек е щастлив и живият живот е любов.

Той е преминал през безкрайната снежна гора с усмивка. И на практика знае песента дето отваря облаците. Знае цената на най-малкия огън и защо звездите се смеят.

Той е Майстор във вид на синигер. Шаман на ятото. И събира ездачите в реда на небесната конница. Щото над трона на Ала, над света и живота има безкрайни полета.

Чертогът на змея, домът на Хляба, полята на незалязващото слънце са над всичкото земно.

И призивът на синигер пред зазоряване отваря врата към този свят. В дар един пакет тютюн, барут и шепа слънчоглед.

Много пъти съм чувал зова на синигер и съм го следвал в различни пътеки. И винаги е било забавно. Щото снежната гора е крива. Толкова крива, че се връщаш, а в същност отиваш. Но то е геометрия. Геометрия на безкрайната усмивка на синигер.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top