Писмото:
“Пиша ви във връзка с преживяна изневяра. В началото на годината моят мъж ми каза, че иска да се изнесе от вкъщи и да „пробва“ (така се изрази) да живее с друга жена. До този момент съм му имала безрезервно доверие и никога не съм си поставяла за цел да го следя какво прави, къде ходи и т.н. Не бях очаквала такова нещо да ми се стовари на главата. Усещах от месец, че ме отбягва и че започна да се държи грубо и безотговорно, но не знаех на какво се дължи. Пробвах да говоря, но той ми каза, че така му е било угодно до деня, в който не разбрах, че той ми изневерява с колежката си и като се връщах към много от случките и събитията от миналото, вече имах обяснение. Така се изнесе от вкъщи и ме остави да се справям с една тийнейджърка и дете в предучилищна възраст. До този момент бях посветила целия си живот на семейството – грижи за къщата, децата, мъжа, работа и…., себе си оставях на заден план (след като ме напусна започнах да си обръщам повече внимание и всеки, който ме виждаше, ми правеше комплимент, че изглеждам много добре). Започнах да се питам защо се случи това, как, каква е причината и какво е намерил повече в другата жена. Все още не съм намерила отговор. Минаха 2 месеца от изнасянето му и той изведнъж реши, че трябва да се върне у дома – липсвали му дома и децата. Попитах го какви са му чувствата към мен и какво изпитва към нея. Към мен бил привързан, а с нея било само секс. Реших в името на децата си, а може би и заради мен самата, да се помъча да простя и да го допусна отново до себе си и заживяхме отново заедно. Вече не беше същото обаче. Аз започнах да съм мнителна и да му следя съобщенията, където виждах, че си разменяха мили думи, вулгарни чатове, признания за любов и т.н. През това време той беше много мил с мен и все ми повтаряше колко съм хубава, колко добре изглеждам….., същите думи ги четях и в съобщенията към нея. Да му вярвам ли повече? Бяхме на почивка и той постоянно беше с телефона в ръка и пишеше нещо, тогава не издържах и му грабнах телефона и изчетох всичко. Вулгарни съобщения от нея, закачки от него, а дотогава беше толкова хубава почивка и вярвах, че нещата се нареждат. Той се ядоса, стегна си багажа и ни остави с децата на морето. Вечерта получих съобщение „Лека нощ“ и след няколко дни дойде да ни прибере. Имахме и други романтични изживявания – чувствах се добре, но все се появяваше някоя случка или снимка, от която разбирах, че нещата между тях не са приключили. Той ме уверява, че няма нищо, но те са по цял ден заедно бюро до бюро, ходят в командировки заедно, по обеди не ми вдига телефона понякога, когато му звъня, и не ми връща обаждане. Исках да говорим, не съм вдигала скандали, но се помъчих да обясня, че това, което виждам, не е нормално за човек, който казва, че връзката му с другата жена е приключила. Отговаря само, че няма нищо и да не се навирам там, където не трябва, и обвинява мен, че развалям всичко. Не знам дали да имам доверие, не мога да се примиря, че по цял ден са заедно и не знам какво мога да очаквам още, не знам и как да се държа с него, аз съм все замислена и през главата ми минават какви ли не ситуации. Как да преодолея всичко това и дали си струва да продължа нататък да се боря за връзката ни (само знам, че когато го нямаше, изпитвах страх как ще се справя най-вече с децата и не исках те да бъдат наранявани, защото знам какво е да живееш без баща, а сега се чувствам несигурна в общото ни бъдеще). Моля, помогнете ми да преодолея това и ми дайте съвет.”
Отговорът на психолог Коева:
Мисля, че сте силна и устойчива жена, която умее да се справя в трудни и предизвикателни ситуации. А ситуацията, в която се намирате в момента, е трудна и предизвикателна, защото, от една страна, се опитвате да се преборите с мъката и отчаянието, а, от друга, знаете, че е необходимо да направите всичко по силите си, за да успеете да подобрите отношенията си със съпруга си. Зная, тежко е, и аз Ви насърчавам да не се отказвате в опитите си да бъдете отново стабилно семейство, в което има хармония, обич, щастие и ДОВЕРИЕ. Доверието е много важно. То трябва да съществува във взаимоотношенията между хората, в семейната обстановка, сред приятелите. И навсякъде другаде. Но, това, разбира се, е много генерализиращо. Знаете, че живеем в свят, в който лицемерието, лъжите и хаоса са сякаш на почит и назад остават някъде ценностите и истинската любов. Ето затова е необходимо според мен да поговорите отново със съпруга си, да му споделите терзанията и мъката си, но без да губите достойнството си. Ако наистина е решил да е с друга жена, тогава, ОК – нека да бъде. Зная, че е трудно и че в момента това, което Ви пиша, Ви се струва жестоко, но не можем да накараме някого да бъде с нас насила. Понякога сме склонни да направим компромиси в името на семейството и децата, да „загърбим“ някое житейско правило, което сме мислили, че няма да нарушим, да загърбим егото си, за да продължим напред, но взаимоотношенията са двустранни и се изисква желание за промяна в положителна насока и от двете страни. Аз вярвам, че имате ресурсите да се справите с настоящата ситуация. Смятам, че не се отказвате лесно и че това е Вашата борба. И Ви пожелавам успех. Но знайте и кога да спрете. Не позволявайте на когото и да било да не Ви уважава, да се подиграва с Вас и да знае, че въпреки всичко ще се върне отново, сякаш не се е случило нищо.
Мисля, че доверието между Вас и съпругът Ви е изчезнало. Или, ако не е изчезнало напълно, е на път да се случи, защото наблюдавам как се изразявате и моето мнение е, че дори и да заживеете отново заедно, трудно ще успеете да не мислите за това дали е при еди-коя си жена, какво прави той в момента, дали пък някоя друга вечер няма да Ви каже, че има тръпка към друга.
Писмото – продължение:
“Написаното от мен беше преди 10 дни, но едва вчера го изпратих към вас. В този период нещата се промениха към по-лошо. Една вечер трябваше да остана до късно на работа и на път към вкъщи реших да мина покрай неговата работа. Видях, че и неговата, и нейната кола са пред офиса и се почудих дали да не вляза. Преди това му звъннах, той не ми вдигна, а бях настоятелна и знам, че телефонът му е винаги в него. Събрах кураж и се запътих. Срещнахме се на входа. Те излязоха весели и щастливи. Казах му, че искам да говорим и исках обяснение как така са приключили работа по едно и също време (те са на плаващо работно време) и дали си играе с живота ми. Той повтаряше, че няма нищо. След известно време ми попадна лаптопа му и видях, че е гледал клипове на сексуална тематика точно по това време, когато го търсих. Казах му, че мисля, че са ги гледали заедно и знам ли още какво са правили. Той ми отговори, че е било препратка от някакъв сайт, но не е гледал с нея клиповете. Аз се изнесох да спя при детето (тогава каката беше на почивка). След 2 дни детето се прибра и аз трябваше да се върна в семейното ложе. Този път той искаше да говорим (това се случваше за първи път – винаги инициативата за разговорите е била моя). Обясних му как съм се чувствала, какво искам, за да вървят нещата, да прекрати всякакви взаимоотношения с нея, даже да си намери нова работа, колко съм била наранена. Мислех, че сме се разбрали и ми олекна. След няколко дни на вечеря започнахме да си говорим кой къде е обядвал и разбрах, че той е бил на обяд с нея, от което ми кипна и вече му вдигнах скандал (до този момент гледах да говоря спокойно, но вече не издържах). Оттогава не си говорим няколко дни. Снощи исках да се изясним. Той категорично отказа да говорим. Попитах го какво иска от живота. Отговорът беше „Нищо“. Как ще продължаваме да живеем – “Че на нас какво ни е?“. Дай да поговорим в името на децата – „Не ми се говори“ и аз спрях. Държи се сякаш аз съм виновната. Дали държанието му е продиктувано от това, че аз постоянно го следя или съм разбрала прекалено много? Дали не преиграх в постоянните ми разговори? Дали не трябваше да го оставя да си прави, каквото знае, и да изчакам нещата да преминат, защото имаше моменти, в които го усещах много близо до нас с децата, но в същото време имаше и моменти на отдалечаване? Не знам какво да правя вече. Спрях да следя какво върши, но ситуацията на разминаване вкъщи е непоносима. Мисля, че не са правили секс, след като се върна в къщи, но си играят някакви техни игрички, не мога да проумея какви.”
Отговорът на психолог Коева:
Недейте да се обвинявате, че сте опитвала да разберете истината. Поведението Ви е продиктувано от силното желание да подобрите ситуацията, да намерите отговорите, които търсите, и да успеете да се справите. Но, както бях написала, не можем да накараме някого да бъде насила с нас. Зная, тежко е, още повече, че имате две деца, които заслужават да живеят в спокойна и здравословна семейна обстановка. Вие сте майка и е напълно нормално да се борите за семейството си. Но за съжаление понякога собствените сили само не са достатъчни.
Моят съвет е да не притискате за известно време съпруга си с разговори. Да, зная, че искате да разберете истината, да се подобрят нещата в семейството, но се опитвам да кажа, че понякога търпението е ключово в подобни трудни житейски ситуации. Зная и че недостатъчната комуникация сега също не е особено здравословна, но Ви съветвам да изчакате малко. Не зная дали съпругът Ви има проблем със справянето с гнева и невъздържането на силните си емоции, но има риск, ако е така, да провокирате у него агресивна реакция, която ще е непредсказуема. Засега оставам с впечатление, че дори и да е ядосан за нещо, овладява гнева и агресивните си импулси. Което е ОК. Не го притискайте за момента и вижте как ще се развие ситуацията.
Няма значение дали е имал сексуални отношения от момента, в който се е върнал вкъщи. Така или иначе доверието, което сте имала към него, е изчезнало от преди време.
Въпросната жена може да е просто тръпка, страст, емоция към „новото“. Дългогодишните (и) семейни(те) връзки достигат етап, в който партньорите се познават вече достатъчно добре, знаят навиците си, положителните и отрицателните си черти. И често се случва един от двамата да реши да „кривне“ леко встрани. Понякога е просто увлечение („рутината на семейния живот“), а друг път може наистина да е изживяване на нова и пълноценна любов.
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
