Когато огънят обикне водата

Имало някога една вещица. Тя обичала животните, гонела се със вятъра, усещала пулса на земята и обожавала огънят. Толкова го обичала, че танцувала с пламъците му и ходела боса в жаравата, а в очите и горели пламъци. Само от водата малко се страхувала вещицата. Водата била дълбока, потайна и плашеща. А и огън и вода се недолюбват, та и огнената вещица недолюбвала много водата.

Но веднъж, гонейки се със вятъра, вещицата попаднала на скитник. А скитникът не бил кой да е, а самият повелител на водата. И се заприказвали и харесали. Но огнената вещица изобщо не била очарована. Ама как така ще хареса някакъв си воден повелител? Та тя не обича вода, пък и огън и вода са несъвместими.

Но водният повелител бил силен и нежен като водата и също така упорит, та успял да склони огнената вещица да се разходят из неговия свят. Тръгнала вещицата със страх в душата, защото не нагазваш в дълбоки води без страх все пак. Но…  Но била омагьосана от ромона на ручеите, от бързеите на реките, от безкрая на морето.

А когато слезли в подводното му кралство, вещицата останала очарована. Повелителят я оставил да плува с делфините, да танцува до премала с русалките, да прегръща октоподите и да си шие нови премени с морските игли. Харесало и на вещицата в царството на водата, но скоро се изтощила, защото огънят, който и давал сила, го няма и изпаднала в дълбок сън.

Водният повелител я изнесъл на брега, запалил огън да и върне силите и я прегърнал, чакайки да се събуди. Когато отворила очи, вещицата срещнала погледа на повелителя, а там се преливали синьото на реките, зеленото на морето и сивото на дъжда. Той пък видял огъня в нейните очи. И се влюбили.

А когато огънят обикне водата, се ражда буря! И докато те правили любов, над земята хвърчали светкавици, гърмял тътен, извил се ураган. Огън и вода се вихрели в небесата. Красиво и страшно едновременно. А когато спрели изтощени от любов и ласки, над тях се изсипал дъжд, за да погаси останалите страсти.

След буря обаче винаги има поражения. И когато повелителят и вещицата видели разрухата след себе си, решили, че не могат да останат заедно, за да не разрушат напълно земята, която и двамата толкова обичали. И се разделили.

Повелителят се скитал по реки и морета, а вещицата продължила да се гони с вятъра и да танцува с огъня. И понякога, само понякога, когато много си липсват, те се срещат и създават бури. Бури изтъкани от страст, любов и още нещо.

Затова, когато над вас се извие поредната буря, се усмихнете. Една огнена вещица и един воден повелител правят любов!

Автор: Зла вещица