После взе да си мечтае как ще намери имане и ще си оправи живота. Много иманета имаше заровени по баирите, но трябваше да се копа и да се чете по свитъци, останали от времето на старите змейове. Но за да четеш трябваше да си свършил училище, а то бе трудно. И на всички той разправяше как ще намери имане, дето никой не е знаел и даже в свитъците няма запис за толкова голямо имане. И когато неговите приятели отиваха на нивите си да садят лук, той сядаше на мегдана и разправяше, че те са тъпи, защото се бъхтят и сеят лук.
По това време дойде един художник в село и понеже никой не щеше да му позира, даде някоя пара на селянина да си седи на площада и да позира. И нашият разбра, че можеш по цял ден да си седиш и да ти дават пари за тая работа. И взе да си мечтае как ще отиде в града, защото там е пълно с улави художници и те ще се избият той да им позира. И като се избият, той ще вдигне цените и ще бъде богат. Но трябваше да отиде в града. И той взе да си представя, че ще хване автобуса на ранина, имаше превоз на кръгъл час, но все не му стигаше времето да го хване. Защото като излезеше на мегдана и някой го подкачеше да му разкаже как е позирал и са му плащали за тая работа.
И така стигна до времето, в което неговите приятели, дето сееха лук, си обработиха нивите и нещата им се подредиха, а неговата беше налазена от бурени. И за да не му си присмиват, той взе мотика и отиде на браздата. Копна малко и седна в браздата да се тюхка, че е паднал толкова ниско, та няма накъде повече да пада. Той, дето беше настигнал най-красивата мома, дето беше намерил най-голямото имане и беше изкарвал пари само със седене, той сега трябваше да копае някаква обраснала нива. Животът не беше справедлив.
По същото време на съседната нива един млад мъж, след като завърши поредната бразда, отпи от бъклица с хладна вода, преломи бяла погача и благодари на бога за мъката и труда си. Прегърна своята мома и полегна за малко. А над него едни бели облаци се кълбяха в красиви форми и цветове. Мъжът знаеше, че има огромно небе над него и когато седнеш в ниското, то имаш цял свят за прелитане и четири посоки за развиване. И мъжът разпери могъщите си криле и продължи да сее лук. Защото в браздите на времето някои сеят ялови илюзии, други сеят надежда.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
