В началото човечетата много се ядосваха на този облак. Те злобни и нещастни, той бял и пухест и ходи с достойнство по главната улица. И взеха да пишат доноси, да правят мръсотии и да му подливат вода. Но от това те станаха още по-нещастни, защото белия облак се усмихваше още по-широко и взе да прегръща и да люлее още повече. И човечетата на фона на белия облак изглеждаха още по-злобни и нещастни. Защото е лесно да си зъл, когато срещу теб е начумерен буреносен облак. А срещу бял и пухест, е неморално да правиш гадни номера.
И човечетата се почувстваха гадни и неморални, а белия облак отвори ръце за прегръдка и за люлеене в сънища. И човечетата решиха да го бият на негова територия. Защото се чувстват ненужни, ако не бият и не тормозят белите облаци. Възпитанието на човечетата беше такова. Трябва на всяка цена да набият някого. И ако този е бял и пухест, то те трябва да станат бели и пухести, ама по-бели и по-пухести. И тогава ще види той, дали е толкова свестен, та да ги прегръща.
И взеха да стават и те много бели облаци. И тъкмо да го набият и взеха да се разпадат. Защото, ако в един бял облак няма току що излюпено пиле, той се разпада при най-малкия полъх. А по главната улица голямо течение има. И човечетата в течението само на пара ставаха. И много пара отиде в свирката, но то не беше интересно. Та разбраха, че трябва да има току що излюпено пиле в белите облаци, та да не ги отнесе някое течение. И взеха да събират яйца, та да си излюпят пилета. Толкова много яйца се събраха, че даже и за замеряне стигаха. Но без петел само ялови запъртъци се явяваха.
А белият облак се смееше, прегръщаше и люлееше в сънуваната реалност. И човечета, като видяха, че няма как да го бият на негова територия, да го окалят и смачкат, го обявиха за бял облак без значение. И го оставиха да си върви по главната улица с чест и достойнство. Те така и не разбраха, че без тяхната злоба, той щеше да е обикновен дърворезбар без особена дарба и талант. И вероятно никой нямаше да забележи птицата в средата на белия облак, ако света беше нормален и достоен. Има предимство да се родиш във времена на безчестие, защото в нормалните времена, на нормалните хора не им се налага да бъдат бели облаци.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
