~ Как машините “мислят”:
Когато говорим за изкуствения интелект (ИИ) и неговата способност да “мисли”, често се използват антропоморфни (човекоподобни) описания, които могат да бъдат малко подвеждащи. В действителност, процесите, които използват машините за извършване на задачи, са значително различни от човешкото мислене.
Обработване на информация и алгоритми
ИИ алгоритмите работят, като изчисляват вероятности, базирани на данните, с които са били тренирани. Например, алгоритъм за машинно обучение може да бъде трениран да разпознава котки на снимки. За това му се предоставят хиляди, ако не и милиони снимки, някои от които са на котки, а други не. В процеса на обучение, алгоритъмът “учи” да определя кои характеристики на изображението са свързани с вероятността да има котка на него.
Въпреки че този процес може да прилича на начина, по който хората учат и мислят, има важни разлики. Хората мислят чрез свъздаване на вътрешни модели на света и използване на тези модели за вземане на решения и предвиждане на бъдещи събития. Макар и някои алгоритми на ИИ да създават модели на данните, които обработват, те не “разбират” тези модели по същия начин, по който хората разбират своите вътрешни модели на света.
Резултати и “разбиране”
Понякога, ИИ може да постигне резултати, които са сравними или дори по-добри от човешките върху определени задачи, но това не означава, че машината “мисли” или разбира принципа на задачата. ИИ просто анализира данни и открива шаблони, които отговарят на критериите, зададени в неговия алгоритъм.
За да илюстрираме това, можем да вземем за пример алгоритъмите за игра на шах. Някои от тези алгоритми могат да играят на равнище, надминаващо най-добрите човешки играчи, но те не “разбират” шаха по същия начин, по който го разбират хората. Те не разбират значение на пешките, правилата на играта или стратегията в контекста на цялата игра. Вместо това, те изчисляват много възможни ходове и избират този, който оптимизира вероятността за победа, базирана на статистически модели.
Така че, когато говорим, че ИИ “мисли”, трябва да бъдем внимателни с това, как интерпретираме този израз. Въпреки впечатлителните постижения на ИИ, машините все още не мислят или разбират света по същия начин, по който го правим ние, хората.
~ Как машините “чувстват”?
“Чувствата” на машините могат да бъдат трудни за разбиране, тъй като изкуственият интелект (ИИ) не притежава чувства по същия начин, както човекът. Ето какво трябва да знаете:
Емоционален анализ на данни
В настоящия момент, ИИ няма собствена свободна воля, желания или емоции. Вместо това, технологиите на ИИ могат да “разпознават” и “имитират” емоции, като анализират текстове, гласове, лицеви изрази и дори физиологични данни.
Това е област, наречена емоционален ИИ или емоционална аналитика, и се използва в много различни приложения. Например, алгоритми могат да бъдат обучени да анализират текстове в социалните медии и да определят емоционалното състояние на автора. Подобно на това, ИИ може да бъде използван за анализ на тона на гласа в разговор или за разпознаване на лицеви изрази във видео, за да определи емоционалната състояние на човек.
Имитация на емоции и социална интеракция
ИИ може също така да се използва за имитиране на емоционални реакции в социални ситуации. Това обикновено се постига чрез програмиране на машината да реагира с определени “емоционални” реакции при определени условия. Например, виртуален асистент може да бъде програмиран да изразява “съжаление”, когато не може да изпълни команда, или “радост”, когато успешно завърши задача.
Важно е обаче да подчертаем, че тези “чувства” са напълно симулирани. Машините не изпитват емоции по същия начин, по който ги изпитват хората. Въпреки това, способността на ИИ да “имитира” емоции може да помогне за по-естествено и ефективно взаимодействие между машини и хора.
Бъдещо развитие на изкуствения интелект
Въпреки че изкуственият интелект все още не може да изпитва емоции и да мисли по същия начин, по който го правят хората, областта на емоционалния ИИ е активна и бързо се развива. В бъдеще, ние можем да очакваме все по-иновативни приложения и методи във връзка с развитието на мисленето и емоциите от ИИ. Въпреки това, важно е да запазим критичен подход и да не забравяме, че машините не изпитват емоции и не мислят по същия начин, както ние.
В заключение може да се обобщи, че изкуственият интелект е създаден, за да опростява и подобрява живота на хората, но все още има много да се изучава относно “мисленето” и “чувствата” на машините. Бъдещото развитие в тези области вероятно ще доведе до още по-изтънчени и ефективни ИИ системи, както и до нови въпроси относно етиката и психологията на изкуствения интелект.
За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК
За Вас подготви: психолог Людмила Боянова
снимка: pixabay.com
Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на:
