Какво е прокрастинация?
Прокрастинацията е процес или навик на отлагане на задачи, които трябва да бъдат изпълнени. Тя се характеризира с преднамерено отлагане на нещо, въпреки че знаем, че това ще доведе до стрес или негативни последствия в бъдеще.
Прокрастинацията не е просто “мързел” или “ленивост”. Тя е сложна психологическа проблематика, която включва недостатъчна самоконтрол, ниско самочувствие, отсъствие на мотивация и други.
Хората често отлагат за после, когато задачите, пред които са изправени, са трудни, неприятни или стресиращи. В такива ситуации, те могат да се чувстват притеснени, притиснати или просто да се чувстват некомпетентни да се справят с предизвикателството. Като резултат, те отлагат задачата, с цел да избегнат тези неприятни чувства.
С други думи, прокрастинацията е вид самозащитен механизъм. Хората чрез нея се опитват несполучливо да се защитят от неприятните чувства, които могат да възникнат от предизвикателните задачи. Така те се опитват да се справят със стреса и анксиозността, като просто отлагат задачата.
Но е несполучлива защита, защото отлагането на задачи често води всъщност само до увеличени стрес, анксиозност и вина. То също така може да има негативни последствия за професионалния и личния живот, включително ниска продуктивност, изпускани срокове и неразрешени проблеми.
Защо отлагаме?
Има много причини за прокрастинацията. Понякога хората отлагат задачи, защото им липсва мотивация, страхуват се от неуспех или защото са обхванати от перфекционизъм. Друг пъти прокрастинацията може да се дължи на ниска самооценка или просто на страх от неизвестното.
Недостиг на мотивация: Мотивацията е ключова за поведението ни и се движим напред към нашите цели. Тя е това, което ни тласка да действаме. Но какво става, когато тя липсва? За някои хора, недостигът на вътрешна мотивация може да бъде голяма причина за прокрастинация. Ако не намирате удовлетворение или стимулация в задачата, вероятността да я отложите е голяма. Това може да се случи с задачи, които са скучни, трудни, неинтересни или изискващи голямо усилие. В този случай, прокрастинацията е стратегия за избягване на дискомфорт или неудовлетвореност.
Страх от неуспеха: На практика, страхът от неуспех се базира на факта, че нашата ценност като личности често е свързана с нашите постижения. Ако не успеем, можем да се почувстваме некомпетентни или недостатъчни. За много хора, избягването на задачата чрез прокрастинация е начин да се избегне потенциалната болка на неуспеха. Ако никога не пробваме, не можем да се провалим.
Перфекционизъм: Перфекционизмът е двуостър меч. От една страна, той може да насърчава постиженията и ефективността. От друга страна, обаче, стремежът към перфектност често включва високи стандарти, които са непостижими или несъответстващи на реалността. Когато не можем да постигнем тези стандарти, можем да се почувстваме разочаровани, унили или да изпитваме страх от грешки. Това може да ни води до прокрастинация, тъй като отлагането на началото на задачата е начин да избегнем тази потенциална болка и разочарование.
Ниска самооценка: Самооценката е основна съставка на нашата психологическа устойчивост и е тясно свързана с прокрастинацията. Хора с ниска самооценка често се чувстват некомпетентни или недостатъчно добри да изпълнят определена задача, и затова предпочитат да я отложат. Те могат да се страхуват, че ще направят грешка, или че няма да успеят да отговорят на очакванията на другите, и това може да ги въведе в цикъл на прокрастинация. Това също е форма на защитен механизъм – ако никога не се опитаме, никога няма да сбъркаме, и затова самооценката ни остава непокътната.
Страх от неизвестното: Това е една от най-фундаменталните човешки страхове. Когато сме изправени пред нова задача или нещо, с което не сме се сблъсквали досега, естествената ни реакция е да се съпротивляваме на промяната. Неизвестното ни изправя пред риск от неуспех, несигурност и потенциална болка или дискомфорт. За много хора, тази несигурност е достатъчна, за да предизвика прокрастинация. Отлагането на задачата е начин да избегнем този страх и да останем в зоната на комфорта си.
Как да преодолеем прокрастинацията?
Предлагам на вниманието Ви няколко стратегии за преодолеяване на прокрастинацията:
-
Задайте си ясни и конкретни цели. Ако вашите цели са твърде общи или неясни, това може да ви демотивира. Задайте си конкретни, измерими, постижими, реалистични и ограничени по време цели (SMART цели).
-
Намалете страха от неуспех. Често хората отлагат задачи, защото се страхуват, че няма да успеят.
-
Разбийте задачите на по-малки части. Ако задачата изглежда твърде голяма и огромна, това може да ви демотивира. Разделете я на по-малки, управляеми части и се съсредоточете върху всяка от тях една по една.
-
Намерете мотивация. Определете какво ви мотивира и използвайте това за да се ангажирате с задачата.
-
Получете професионална помощ: Всеки е различен и това, което работи за един човек, може да не работи за друг, тъй като всеки има свой начин на справяне с емоционалните си изпитания. Важно е да се намерят техниките, които най-добре отговарят на вашите нужди и да се включат в ежедневната ви рутина за управление на справянето с отлагането на задачи. Получете професионална помощ от мен, психолог Людмила Боянова. Това включва разработване на изцяло индивидуален подход за справяне с проблема, съобразен с Вашия конкретен случай.
За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИКЗа Вас подготви: психолог Людмила Боянова
снимка: pixabay.com
Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на:
