Самокритичността: Как да се справим с вътрешния критик

Самокритичността Самокритичността е двуостър меч. От една страна, тя може да ни помогне да останем на фокус, да се учим от грешките си и да търсим непрекъснато подобрение на себе си и да се развиваме по този начин. От друга страна, прекомерната самокритичност може да доведе до стрес, самосъжаление, ниско самочувствие и дори до усещане за непълноценност. И когато вътрешният ни критик е много строг и непреклонен, се появява необходимостта да научим как да го управляваме.

~ Какво е вътрешният критик

Вътрешният критик – това е вътрешният ни глас, който непрекъснато оценява нашите действия и решения. Той акцентира върху грешките и се фокусира върху недостатъците, често игнорирайки успехите и постиженията. Този глас е образуван от множество фактори – от родителите и учителите ни, та до социалните норми и стандарти. Обуславя се от нашия предишен опит, образование, възпитание и социални влияния. Обикновено има негативен характер и може да бъде изключително вреден, особено ако започнем да го възприемаме като абсолютна истина.

~ Кога не е полезна самокритичността?

Самокритичността може да бъде полезна, когато ни подтиква да преценим нашите действия обективно, да признаем грешките си и да се стремим към подобрение. Въпреки това, има определени ситуации и контексти, при които тя може да бъде вредна и контрапродуктивна.

  1. Прекомерна самокритичност: Когато самокритичността стане прекомерна или компулсивна, тя може да доведе до постоянно самоподценяване и ниско самочувствие. Ако се фокусирате само върху грешките и неуспехите, игнорирайки успехите и постиженията, това може да подкопае вашата увереност и самооценка.

  2. Постоянно самонавиване за вина: Ако вините само себе си за всяко неудачно събитие или проблем, това може да доведе до чувство на безпомощност и депресия. Важно е да признаем, че не винаги имаме контрол върху всичко, което се случва в живота ни, а също и че всички правим грешки.

  3. Отричане на позитивното: Ако вътрешният ви критик ви пречи да признаете и цените своите успехи и положителни качества, това може да ви лиши от радостта и удовлетворението от тези успехи. Важно е да се спрете и да се радвате на постиженията си.

  4. Нереалистични стандарти: Самокритичността може да бъде вредна, ако ви подтиква да се стремите към нереалистично високи стандарти или към перфекционизъм. Никой не е перфектен и е важно да приемем това и да не смазваме сами себе си, когато не отговаряме на собствените си очаквания.

  5. Парализираща тревожност или страх от провал: Ако самокритичността води до изключителен стрес, тревожност или страх от грешки и неуспехи, това може да бъде пречка за взимане на решения, пробване на нови неща или предприемане на рискове. В такива случаи, важно е да се научим да се справяме с тези страхове и да сме състрадателни към себе си, дори когато се провалим или сгрешим.

~ Стратегии за справяне с вътрешния критик:

 

Първата стъпка: Разпознаване на вътрешния критик

За да управляваме вътрешния си критик, първо трябва да го разпознаем. Той обикновено се появява като негативни автоматични мисли, които се вмъкват в ума ни, когато най-малко ги очакваме. Тези мисли обикновено започват с: “не мога”, “не трябва” или “не съм достатъчно добър”.

Втората стъпка: Отделяне от вътрешния критик

След като разпознаем вътрешния критик, следващата стъпка е да се отделим от него. Трябва да си припомним, че това е само един аспект от нашето “Аз”, а не цялостната ни личност. Един начин да направим това е чрез разнообразието от техники за ментална тренировка.

Третата стъпка: Смяна на перспективата

Следващата стъпка е да променим начина, по който гледаме на вътрешния критик. Вместо да го виждаме като враг, можем да го възприемем като несъвършен и неадаптивен начин за самозащита. С тази нова перспектива, можем да се опитаме да преосмислим и пренапишем негативните сценарии, които вътрешният критик ни предлага.

Четвърта стъпка: Да не бъдем перфекционисти

Накрая, най-важното е да не бъдем перфекционисти. Това означава да се отнасяме към себе си с разбиране, дори когато сме недоволни или разочаровани от себе си. Можем да започнем този процес, като просто преустановим самокритиката и започнем да се грижим за себе си в трудни моменти.

Пета стъпка: Получете професионална помощ

Можете да получите професионална помощ от мен, психолог Людмила Боянова. Вътрешният критик може да бъде силен и упорит, а аз мога да Ви помогна да се научите как да управлявате самокритичността си и да се справите с вътрешния си критик по здравословен и продуктивен начин. Това включва разработване на изцяло индивидуален подход за справяне с проблема, съобразен с Вашия конкретен случай.

🔥 За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК

За Вас подготви: психолог Людмила Боянова

снимка: pixabay.com

Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psiholog.boyanova/

Scroll to Top