Забеляза и че студените течения са ниско, и ледено му ставаше, от страх чак се покриваше с хлад. И взе да се издига във високото. Защото и там имаше течения, но бяха топли. Така и не разбра, че въздухът е един за всички при вдишване и различен при издишване. Топлите хора издишват въздух за усмихване, а студените за смразяване.
А топчето се издигаше и все по-трудно се задържаше, цялата му енергия отиваше да балансира. Защото се издигаше на върха на една игла. Но се издигаше и го беше още повече страх, защото хвърляше всичките си усилия, за да балансира и контролира. И металът в него се сгъстяваше и уплътняваше.
В същото време и същото място, една гъсеница, дето беше обиколила много светове и беше уморена и щастлива, забрави да си изпие кафето. Беше се забавлявала цяла нощ и на утринта, уморена забрави, че ако гъсениците забравят кафето, ще се случат големи забавни неща. И те се случиха. Гъсеницата заспа и се събуди като пеперуда. Красива и нежна, в първия миг тя не разбра, че е пеперуда.
Имаше още една посока за изследване и вероятно там някъде някой беше оставил нещо смешно за ядене. И когато полетя, видя нещо голямо и лъскаво. На повърхността му имаше красиво цветно петно. Толкова красиво, та пеперудата се влюби от първия миг. А топчето се изплаши, защото течението от крилете на пеперудата се яви внезапно и неочаквано. И побягна, топчето се хвърли от върха и побягна с цялата маса и тежест. И когато си достигнал своето ниво на доволство, то можеш да побегнеш само надолу. И бягаше с голяма скорост, защото масата на топче със страхове е голяма.
И те се гониха по това нанадолнище много време. От ударите и сълзите топчето стана нащърбено, после матово, после ръждяса. И когато го намерих в един канал, то стоеше в самота и плачеше, че тогава, когато беше на върха, не намери време да прегърне пеперудата. А тя стоеше до него и го утешаваше, но то пак нямаше време да я прегърне, защото се страхуваше да не я окаля с ръжда.
Пеперудата беше разбрала, че топчето в своята същност не е метално, вълнено е. Но когато някога са му казали, че теченията са нещо страшно, то се вледенило. И този лед го е превърнал в лъскава повърхност. Понякога, в смисъл на винаги, думите създават. И пеперуди, и топчета лед, и дребни проблеми или големи неприятности. Несъществуващото променя битието. И няма да се сърдим, че когато издишваме злоба и страх, то ще ни кълват по главите пеперуди.
Автор: Иван Луджов
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
