Казва го жена с много болен вид. Жал ми е. В нея тече ледена река.
– Аз съм прах по кубинките на едно хипи на един безкраен път. И твоята власт не може да ме достигне. Аз нямам нито ателие, нито дом. Но ти се лъжеш, нищо не можеш да ми отнемеш, защото нищо не си ми дала.
– Няма такъв човек, на когото да не мога да създам проблеми.
– Грешка е да твърдиш, че ме няма, когато разговаряш.
– Аз никога не греша, аз съм голям началник.
– Не се страхувай от грешките си, прегърни ги. В играта на стъклени перли няма победител.
– Няма такава игра, в която да няма победител.
– В Африка, когато изгрее слънцето зебрата започва да бяга, от страх, че ще я изядат.
– Майната й, слабият е храна за силния и е редно да се страхува.
– В Африка, когато изгрее слънцето, хищникът започва да бяга, за да не умре от глад.
– Аз съм хищник и много добре знам удоволствието от лова.
– В Африка, когато изгрее слънцето, слонът се събужда, наслаждава се на изгрева и прегръща с хобота си своята женска.
– Слонът е голям!
– Не, той е достоен. Занаятчия с чест от света на миналите луни. И не дължи страх, знае какво може и как да го постигне. Слонът е любовта на Африка.
Жената си тръгна с намерение да отиде на сафари и там да убива слонове. Върна се след година. Една дама влезе в Ателието ми и се усмихна. След нея влезе нейният кавалер и подаде ръка. Представи дамата и нещата си се случиха, както е в реда на бала в Зимния дворец. И остави на тезгяха на духа един мъничък слон.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
