И понеже се досетих, тръгнах към Майстора да ми покаже как да намеря змей и да го позная. Гордо тръгнах, защото се бях досетил за нещо, даже подтичвах. Мислех, че ще ме похвали, че ще ме срещне с погача или поне на прага. Защото вече знаех, че той знае за всичките ми досещания преди да се явят. И вървях. Ателиетата ни са на две минути едно от друго. Но две минути могат и да са цяла вечност, ако на пътя е легнал змей и ако пътят се изплаши и завие в обратна посока.
И години наред аз вървях, а то беше, за да се смиря. И докато се смирявах и отново възгордявах, никой не ме срещна с погача, а неправдата все побеждаваше. И една утрин, уморен и нещастен, седнах да си почина до една чешма. Изоставена и нечиста. Но водата беше смееща се. Защото чешмите са от хората, но водата е скрит змей. И тя ми разказа, че неправдата побеждава, но не е победила.
И тъкмо мислех да поема отново по прашните пътища и от водата излезе дете. Вярно, загърнато с едни люспести крила, грозно и бедно. И всички ми викаха, че това дете трябва да се захвърли на сметището, защото далече е от идеала на обществото и защото героите с папките бяха възседнали едни коне от един текст писан от адаша Йоан преди много години. Но само конете бяха от този текст, а че неправдата побеждава, но никога няма да победи, беше пропуснато в модерното писание.
И замахваха с едни перодръжки, та да пратят люспестото дете на бунището. А то се сви в очакване на своята съдба. Когато на пътя е легнал змей и си вървял години към Ателието и си видял всичката неправда и милост е сята в нивата, то веднага ставаш на щит. Всеки може да бъде копие и да пробожда. Но само змейовете могат да станат на щит. И покрих детето и много удари понесох докато го изнеса от сражението. И когато останах отново сам, него го нямаше. Притиснал го бях толкова силно, че беше станало на сълза в ъгъла на окото ми. И през тая сълза виждах кой е Човек играещ и кой е обикновен чантаджия.
И тръгнах да се връщам. И се оказа, че съм пред вратата на своето си Ателие. И една самодива ме чака за срещане. И едни таласъми копаят картофи и светът стана този, дето го обичам, сви се в стара земеева кожа. И самият св. Георги поканих да седнем на една софра. Защото през сълзата виждах и разбирах, неправдата никога няма да спечели. Защото във всеки от нас е скрит змей. Храбростта не е да убиваш, а да е готовност да защитиш. Без значение от цената.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
