Песимизмът: вроден / генетичен?
Някои изследвания показват, че определени части от нашите характери могат да бъдат генетично наследени. Определени гени могат да бъдат свързани с наклонност към песимизъм, както и към други психологически черти и разстройства като например депресия и анксиозност.
Също така, е важно да се отбележи, че генетиката влияе не само директно, но и косвено, формирайки начина, по който реагираме на стрес и трудности. Например, човек, който е генетично предразположен към повишена анксиозност, може да развие песимистично отношение като начин да се справи със стреса и несигурността в живота.
Песимизмът: придобит?
От друга страна, обстоятелства и изживявания през живота също играят решаваща роля във формирането на песимистично мислене. Придобитият песимизъм обикновено е резултат от продължителни негативни опити и разочарования, които водят до усвояване на отрицателни убеждения за света и бъдещето.
Социалното обкръжение, с което сме израснали, често оформя нашите възгледи и нагласи. Например, ако сме били част от среда, която постоянно ни е обсипвала с негативни мнения и очаквания, е вероятно да станем песимисти.
В заключение може да се обобщи, че действителност, песимизмът вероятно произтича от комбинация от генетика и обстоятелства. Една важна забележка е, че песимизмът не е неизменна черта. Както нашата генетика може да ни дава тенденции, така и обстоятелствата и опитът могат да ни формират, така че ние всъщност имаме възможността да променим нашите отношения и възгледи. Психологически подходи, като когнитивно-бихевиористичният, могат да помогнат на хората да преосмислят своя песимизъм и да развият по-позитивни нагласи към живота.
В крайна сметка, песимизмът е сложна черта, която е формирана от множество фактори. Въпреки това, възможността за промяна и растеж винаги съществува.
За Вас подготви: психолог Людмила Боянова
За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК
снимка: pixabay.com
Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на:
