Учителката забелязала проблем само в стиснания здраво предмет. Опитала да го вземе от ръцете й с добро- не се получило. Опитала да го вземе насила- пак не станало, детското юмруче отказало да се отвори. Явно опитала и да неглижира ситуацията, очаквайки състоянието на детето да мине само, като не ме уведоми за ставащото. Не уведомила и никой от родителите, че нещата са излезли извън нейн контрол. А момиченцето така стояло и стояло с часове и…
И накрая учителката явно стигнала и до извода, че скоро майка му ще дойде да си го вземе от училище и че всъщност има проблем, който не е решен. И че все пак май не е зле да вземе и да уведоми психолога, нали, та поне пред майката да има някакво оправдание за ставащото.
Та така. Донесоха ми я. Със закъснение. А проблемът, който стоеше зад видимото състояние, беше сериозен. Детето си имаше своите страхове. И не успяваше да ги преработи само. В резултат, беше замръзнало в една поза и беше абсолютно неконтактно – с нея не можеше да се говори. Тя не отразяваше абсолютно нищо от околния свят. Беше блокирала.
А чакането, преди да ме уведомят, че е в това положение, само още беше влошило ситуацията. Също така в дадения случай беше лошо решение и да се опитват по какъвто и да било начин да й вземат предмета от юмручето. С него е опитвала да се успокои по нейн си начин.
Вече доведена в кабинета ми, за няма и пет минути, успях да достигна до нея и да премахна блокиращите я страхове. Момиченцето самичко остави предмета на бюрото ми. За финално успокоение, приложих арт-техники и детето започна да рисува.
Рисуваше неща, които щяха да ми подскажат как да продължим работата от тук насетне. Беше рисунка по задача и всъщност много елементи в нея имаха значение, защото отразяваха чувства и още нещо.
Та така. Детските страхове не бива да се пренебрегват. Защото за едно дете няма по-голям ад от този, да се окаже затворено сам – само със страховете си и да няма да кой да ги повери, за да успее да се справи с тях.
Автор: психолог Людмила Боянова
За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК
снимка: pixabay.com
Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на:
