Отворих вратата и влязох. Вътре ме очакваше неприятна изненада. Моят малък повереник в първи клас беше с чин, изместен доста в страни от останалите редици чинове с деца. Изолиран. Нещо като наказан ведно с чина си в ъгъла, самичък.
А учителката се обясняваше:
– Той нали е с хиперактивност и не може да се съсредоточи, защото постоянно се движи и се върти. Никога няма да се научи да смята и пише, като изобщо не внимава. Така и така нищо няма да научи, та поне да не пречи на другите деца. Пък и майка му ги изоставила с братчето му и бащата сам ги гледа, а той е беден и необразован и няма как да седне да учи с децата си, защото и сам не разбира много-много…
Явно физиономията ми е била доста красноречива по въпроса какво си мисля и какво ще последва от моя страна, защото в следващата секунда чинът светкавично се върна там, дето му е мястото.
След около месец момчето с хиперактивност влезе щастливо в кабинета ми и със засилка се озова право пред лаптопа. Беше придобил доста опит с него- включваше го сам, избираше сам някоя от купищата образователни игри и почваше да се обучава.
А после щафетата продължаваше с ресурсния учител. Той беше един възрастен господин, с много опит зад гърба си, който споделяше с охота. Двамата с ресурсния продължавахме обучението му заедно, защото детето го беше страх да учи в класическия формат.
Така де, когато си стартирал учебната година, откривайки, че ти местят чина встрани от всичките ти съученици и те обявяват за неспасяем случай, навикват те постоянно, то как иначе да бъде? Най-много го беше страх от дъската. Но пък нали е смятал и писал на лаптопа и се е уверил, че знае и може.
Всъщност, сладурчето се оказа своеобразен математически гений. В първи клас започна да смята без проблем с пет цифрени числа. Просто, защото получи подкрепа. И повярва в себе си. Хиперактивен в никакъв случай не означава глупав и неспособен да учи.
Автор: психолог Людмила Боянова
снимка: pixabay.com
За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК
Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на:
