Казва го един много добре облечен господин. Болестта му, дето ходеше с него под ръка, кимна в потвърждение.
– Не съм влизал в нито една битка. Сядах на стъпалата и се смеехме. Стъпалата в живота искат да седнеш и да си говориш с тях.
Усмихнах се. Самодивата в мен направи съблазнителен жест.
– Аз имам пари и власт, аз съм единствен!
– Имам малко приятели, много пътища и още повече птици за следване. А парите така и не разбрах за какво служат. Вероятно, за да бъдем щедри.
– Аз имам име и тежест в обществото!
– От както се помня, безимен съм, но думите на надежда се усмихват, когато заспивам.
– Защо ти си щастлив, а аз съм болен и нервен?
– Този е правилният въпрос. Ела да изпием чаша чай под ореха и да ти разкажа как се отглеждат кокошки.
– Какво ме интересуват кокошките! Аз съм сериозен, нямам време за глупости. Светът чака от мен да го сътворя.
– Добре. Щом така виждаш нещата, но да ти напомня, че и преди теб е имало свят и след теб ще има.
И се разтворих във въздуха. Когато си никой и имаш малко приятели, пътища и птици за следване, въздухът те прегръща. Той реши, че е победил в поредната битка и стана още по-болен и нервен. Стъпалата не искат да ги катерим. Стадата не искат да ги водим, светът не иска да го създаваме. Искат да ги прегърнем и да си говорим, да се обичаме. И ако някой си мисли, че отглеждането на диви кокошки е лесна задача, добре.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
