А там има камъни. Много камъни са замерени във времето. И понеже замерен камък не изчезва, лети, лети, па падне на границата. Там са се натрупали много камъни. И зайците редят, подреждат това дето света е сънувал в своята погрешност. Защото замерените камъни са сбъдната мечта. Мечтае света за коли, лъскави и бързи, и му се дава. И му се отнемат миговете за вървене към хладен извор. Икономика на мечтаенето. Защото по асфалта водата е топла и блудкава. А хладните извори са скрити, иска се упорство и смирение, да се пропълзи под тръните и да се страда с червеногушките. Зимните пилета са водачи за следване с бавна и горда крачка. А Хладните извори са привилегия на ходещия човек.
Но светът няма време да се превърне в ходещ бавно и с чест. Светът сънува и вади от съня си погрешност. И замеря камъни, и се трупат на границата, и зайците ги редят. Строят манастир, и скриптория, и библиотека, и магерница. Строят кула, та да бранят манастира. И когато светът се събуди да му дадат попара. Защото на детето се дава попара на ранина. И ако случайно, някоя нощ света престане да сънува, да се замеря с камъни и помисли за зайците, те се крият. Вдигат знамето на духа над кулата.
И на другата нощ са потрупани от камара камъни. Светът, като види знаме, замерва го. И се ядосва, че не може да го умери. Трудно се умерва знаме безплътно и с неизвестно предварение.
Зайците на границата на световете са сиви, не ги щат ни на небето, ни на земята. Бродници в една нескончаема нощ на погрешно сънуване. Майстори в занаята, тихи и скромни, дето вадят своята направия от кошмарите. Сиви, не ги щат ни на небето, ни на земята.
Но на изгрев ще дадат на децата попара. Парена с билки и хляб, старият хляб от стари сортове зърно. И ще ги водят в скриптория и кула за пазене на знамена.
Невидими сиви зайци, невидими като електричеството. И няма значение как е името на безименния.
Добрият въпрос е къде е ключът за лампата.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
