– Аз мога, ама не ща да го направя! Всички ще ме сметнат за луд и ще ми се присмиват.
Каза го младеж с празни очи. Таласъмът в него е заспал от приспивната песен на модерния свят. Знае, че ако е обикновен и кротък, че ако е задоволен видимо и ако не напусне зоната на комфорт на мама и тате, то ще бъде възнаграден. И спира пред вратата на неговия дом една катафалка. И в гробището се копае един трап за неговите мечти. Той няма да си метне на гръб раничка и да последва залеза. Няма да спи на морския бряг прегърнал момичето си. Няма да свири на китара за самодивите и изобщо той ще е ням. Модерния свят харесва такива младежи.
И дракусът ми, като влезе в Ателието такъв, ръмжи и се репчи. Защото го прибрах от огромното гробище за пропуснати залези. Някой го беше изхвърлил там, за да не ръмжи. Погалвам го. И започвам да наливам в очите на младежа направия. Аз нищо не мога и нищо не знам, една зла сила прави моите работи. Най-злата сила, дето е зърно леща, ама в обувката. И наливам за да се напълни съда дето е предоставен. И като вземе да прелива, първо е мръсна пяна. После зоната на комфорт се дави, после и егото се обесва на клонче от суха върба. Не е красиво.
И му давам на младежа един телефон. С навигация за гората на спящия свят, с приложение за безкрайно делене на нула. И му вземам таблета от мама и тате. И той става самотен и смешен. Но дракусът ми му се гали в краката и таласъма в душата му е пил нес кафе с кола. И тръгва поредния зъл дух по земята. Тръгва с раничка след залязващото слънце. То ще го води до морския пясък и до песента на водораслите. А във водораслите спят викинги, примерно русалии, или поне някоя черупка от рапан.
И пред дома му никога няма да спре катафалка. Може каляска да спре, може и шопар яхнат от млада вещица, чутура с отбор по синхронно плуване. Избора е негов, вече е негов във всички равнини. Той ще бъде самотен, ще бъде льольо и всеки ще го мисли за глупак. Ще го използват за изтривалка и за кофа. Но в гробището за мечти парцела му ще остане празен. И докато спи на пясъка прегърнат от своето момиче злите сили ще му правят заслон. За да не падне и капка киселинен дъжд в душата. И на ранина, след кафето и стиховете, той ще ви се усмихне:
– Нищо не мога, но ще направя, защото всички ме смятат за луд и смешен. А то е прекрасно.
И копачите на гробове за мечти все по-често вземат половин надница, работа намалява, криза е.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
