Като пораснах малко, рекоха да се обръсна, защото небръснат, няма начин да ме приеме обществото, да ме харесат жените и да ми се даде добра работа. А ако не ме приемат, то няма да направя от живота си нищо смислено. И пак сънувах как съм обръснат, възпитан и приличен, как ми носят едни ястия и плюскам. И как другите ми завиждат.
Убеждаваха ме, че трябва да побеждавам и да налагам. И се бръснех до кожа, даже и след кожата, гледах да е гладко в дълбочина. И си намятах нормалният плащ и ходех да пия в кръчмата. Бива ли мъж и добър член на обществото, да не се напива и да не псува различните. И ги псувах, даже на бой налитах, защото се бръснех и покривах с плаща невидимка.
В Тайно рисувах, моделирах, живеех, но в тайно. И един ден забравих да се обръсна. Забравих и за една среща. И една история започна. Една недопечена риба и една тайна вечеря се състояха. И присъствалите знаят. Но то е друга история.
Та, като престанах да си намятам плаща невидимка видях, че сънищата са за професионалисти. А аз бях само чирак, даже и това не бях. И слязох в мазето на къщата ми. В една делва нещо се мъчеше да живее. Помамена от житото мишка беше паднала на дъното и сега се бореше за живота си. И ми стана жал. От глад беше паднала в капан. Често и на мен ми се е случвало.
И бутнах делвата. Мишката ми се усмихна, следвай ме, рече и побягна. И аз я последвах. През тайните проходи, през пещерите със скрити съкровища, през каналите на света. И до ден днешен ме води моя черен плъх. И жалостта ми стана стълба, а милостта- стена да се прислоня. И слизах с него в места и времена. И се качвах на коне и на комети. И гаргите ми станаха не само рошави, знаят и да плуват. И работя на щат демон за връзки с обществеността.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
