Влиза страшният вятър само в празни пространства. Или в простори за сушене на слънце. Защото е прост. А в дом, пълен с магия, не влиза. Защото магията е от мога.
Та идва един такъв вятър и дири простор. И се оплаква, национален спорт за ветрове гороломи е. И като взе да се оплаква, че няма в магазина консумативи, че му пречат на развитието, че има заговор срещу него и другите ветрове, го поканих.
И видя той червена жена как слиза от планината, как ляга и става на стомна. Как гори в страст един меден демон и се превръща на черна пепел. И се съешава с жената, как света се ражда от ръжда и тление. И как се гори, за да се свети.
И се смири този вятър. Стана пролетен повей.
От Майстора ми знам, че сами си правим и врата за излизане и бесилото, не, че има разлика. И ако чакаме да има подходящи условия, то много ще чакаме. А когато някой започне с “Аз” и завърши с “нямам условия”, той е голям вятър и трябва да му се уреди среща с алхимик или поне с таласъм.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
