Здравейте, Мария!
От срам и страх дълго криех случващото се и не само криех, но замазвах самостоятелно всичко, което можеше да покаже моят “любим” пред семейството ми в истинската си светлина.
Няма да крия също и че въпреки социалната среда, в която съм израснала, и социалния си статус, страхът ми и объркаността ми са не по-малки от тези на жените, свързали се с Вас, от по–неравностойно положение. Въпреки че осъзнавам абсолютно фактите и вече успявам да гледам “отстрани” на нещата, вътрешно се чувствам ужасно. На първо място зее огромна дупка с надслов „СТРАХ“. Страх ме е от него, страх ме е да не ми вземе детето, страх ме е да не побеснее и да стане страшно, страх ме е от бъдещето, страх ме е дали ще мога да се справям сама, страх ме е дали ще намеря някой, който да ме обича, страх ме е дали ще съм способна АЗ да заобичам някого след преживяното, и дали от една страна няма да се впусна след следващия фалшив принц, или напротив – да не допусна истински ДОБРИЯ човек? Страх ме е дали не правя огромна грешка, напускайки го? Може би наистина с времето щеше да се оправи? Хиляди въпроси са се преплели в съзнанието ми и се лутам между здравия разсъдък и логика и обърканите чувства в мен.
Ще се изсмеете, но всеки път, когато го видя, ми се иска да ме прегърне и да ме целуне.
Да, аз направих първите крачки, за да спра кошмара. Напуснах го. Споделих истината с цялото си семейство. Те ме разбраха, подкрепиха ме и съм им изключително благодарна. Оказа се, че страхът и срамът да им споделя как съм се провалила в семейния живот са били напразни. Единствено ми казаха, че не е трябвало да крия от самото начало, но как да им обясня колко смачкана психически съм била? Че съм живяла в някакъв “филм” буквално. Започнах да пускам обяви за работа, за късмет си намерих и работа и започвам от ноември. Възстанових старите си контакти и приятелства, а те ме чакаха с отворени обятия. Това е, което направих, за да стартирам своята лична програма “рехабилитация”.
Дотук добре. Но пак ми прави проблеми и истории. Обвиняваше ме, че детето имало хрема, обиждаше ме и ме удряше в десетката – чувството ми за майчинство, и че не съм добра майка,а тя ми е всичко и я обожавам. От друга страна тръгна на ясла и знаете как е с болестите там. А и какво значи това, че, ако утре хване варицела например пак съм виновна? Държи се хем супер грубо с мен, хем мило. Казах му, че искам да се разведем по взаимно съгласие и той засега се съгласи.
В момента съм пред някакъв кръстопът. Виждам, че сега поемам по правилната пътека, но на подсъзнателно ниво още му се връзвам за всичко. Всеки път, преди взимане или връщане на дъщеря ни, изпадам в паника. Знам, че трябва вече да имам достойнство, да не обръщам внимание на мачкането и да не влизам във вечната си роля на “Кажи, господарю!“, но отвътре пак някакси успява да ме засегне, да ме потисне, да изприпкам и да свърша, каквото иска и т.н. От друга страна – вече се виждам с приятели, комуникирам, но, когато вечер си легна сама и стана сама или ми се обади, ми става мъчно и си мисля, че може би трябваше да остана с него. Трудно се „къса“ истински с някого, с когото си мечтаел да остарееш и да имаш още деца и един ден внуци. А и страхът дали няма, ако скъсаш с него, да останеш сама завинаги и да остарееш сама, страхът, че детето ти няма да израсне щастливо с двамата си родители така, както аз с моите родители и братя по планини, морета, ски, бране на гъби, пикници и т.н.; че аз няма да мога да осигуря това щастливо детство на малката ми с МАМА и ТАТИ навсякъде… Дали, ако имам повече търпение, няма да се оправят нещата? Толкова много въпроси без отговор.
Просто не мога като с копче да се изключа от филма, че той е моят господар. Искам, но не знам как да успея да се излекувам от смесените си чувства и да следвам правилния си разсъдък. Много ми е трудно и не знам дали мога да се справя.
Благодаря Ви за вниманието и ако можете да ми помогнете някакси, ще се радвам много! Елеонора
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, Елеонора!
Поздравявам ви за смелостта и за решителната крачка, която сте направила! Осъзнала сте, че връзката, в която сте се намирала, не е никак пълноценна и нездравословна както за вас, така и за детето ви. Бързо сте се приспособила към сегашната ситуация, взела сте живота си в ръце и сте започнала да бъдете активна, намирайки си работа. И сега, след като сте постигнала тези важни неща, вие сякаш искате да се върнете обратно във вашия “филм” (както сама се изразихте) и да споделите отново живота си с човек, който не ви е карал да се чувствате добре, наранявал ви е и не сте била зачитана като личност от него. Уважете себе си и труда си! Уважете инициативността и активността, която сте формирала, за да си стъпите емоционално на краката, за да може да имате спокоен и хубав живот с детето ви.
Когато за първи път ви писах, ви посъветвах да напишете положителните и отрицателните качества, които притежава вашият мъж. Пишете всичко, което ви хрумне! И сравнете кои са повече – плюсовете или минусите. Но бъдете директна и безпристрастна. Вие все още сте в период, в който не сте се справила напълно с раздялата, и е възможно дори негативните качества на мъжа ви да ви се струват положителни. Често имаме навика да си казваме: “Е, какво пък толкова? И той е човек, и той греши, и той не е безгрешен!” Да, никой не е застрахован от грешки, всеки един от нас има недостатъци в характера и в поведението си, но далеч НЕ е просто безобидна грешка, направена по случайност, удрянето, незачитането на човешкото достойнство, начинът, по който отсрещната страна ни кара да се чувстваме – с угризения за миналото и със страх за бъдещето. Направете това и ви моля наистина да бъдете максимално искрена, когато пишете списъка.
Хубаво е, че мислите и за детето си. Не можете да си представите каква емоционална и/или психична травма може да получи, ако е свидетел на системен тормоз вкъщи, независимо от какъв вид. Аз съм сигурна, че вие също го знаете и сте наясно за последствията, които могат да настъпят. Някои деца започват да имат страх и трудности при формирането на интимни връзки; живеят в страх, а това не води до особено добри резултати; някои деца дори могат да се разболеят от психосоматична болест, вследствие на потисканите страх, стрес и гняв. Така че виждате, че нещата могат да бъдат по-сложни.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
