Здравейте, Мария!
Не знам как да започна този разказ. Толкова много неща се случват, че нямам идея откъде да започна. Може би от самото начало. Омъжих се преди 22 години. По любов. Аз – на 22 г., а той – на 24. Бяхме идеалната двойка. Ние и сега сме в очите на много хора, но аз мисля, че съм подложена на системен 22–годишен тормоз вследствие на който аз съм жена без самочувствие, без самоуважение, страдаща от всевъзможни болести, за които единственото обяснение е стрес. И най–ужасното е, че аз се чувствам отговорна, виновна, държа се като такава, позволявам му да го прави, и се СТРАХУВАМ от него – не физически , никога с пръст не ме е докоснал, но знам, че, ако пожелае, ще ме съсипе, ще ми вземе децата и ще докаже че съм луда. Аз се ужасявам от него и не знам как да се справя. Знам, че, за да ми помогнете, трябва да ви разкажа всичко и дори е добре да ми кажете къде да дойда, но за голямо мое съжаление аз нямам необходимите средства за това. Предполагам, че се заплащат консултациите. Имаме две деца и от известно време усещам, че този тормоз се прехвърля и върху тях. Днес е последният пример за това – остави 11–годишната ни дъщеря гладна, защото не пожела да качи доста тежките торби с покупки вкъщи. Каза, че щом не иска, тогава няма да яде, а аз успях тайно да й сложа да яде, но чак когато вече си мислех, че ще припадне от глад. И се обърна и й каза: „Ти ще видиш – аз тъпкано ще ти го върна!“ Кое да й върне, какво да й върне? Той е на 46, а тя – на 11. Синът ни отдавна не иска да се прибира вкъщи заради него и само защото аз полагам неимоверни усилия, той израсна нормално дете и не се отдаде на дрога или алкохол. Но дъщеря ни сега расте тепърва и самата тя казва, че предпочита да го няма и да сме сами. А знаете ли колко пъти вече бяхме без ток и храна? За телевизия и интернет да не говорим. Свиква се и с това. С всичко се свиква, но аз вече не мога така. Трябва да се разведа, но се ужасявам!!! Знам, че той никога няма да ме пусне просто така! Ако имате някаква програма за такива като мен и мога да се включа в нея, пишете ми, но аз вече се предавам, не мога да се боря повече с него, просто не знам как! Нора
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, Нора!
От това, което прочетох, мога да кажа, че сте жертва на системен емоционален и психичен тормоз. Какво означава това? Емоционалното насилие е поведение, което цели да контролира друго човешко същество чрез страх, унижения, заплахи, вина, принуда или манипулация. А чрез психичното насилие се насажда чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло.
Сама казвате, че съпругът ви не е извършвал физически тормоз върху вас. Но това не е причина, поради която да продължавате да бъдете с него! Много жени, жертви на емоционално и/или психично насилие, смятат, че щом мъжът до тях не проявява физическа агресия (а само вербална например), значи “няма нищо”. Не е така и се радвам, че сте започнали да осъзнавате това!
Можете да потърсите помощ от социалните служби по Закона за закрила от домашно насилие. Имате право да се защитите! Също така – изработете си план за действие в кризисни моменти. Например – при кого можете да отидете, ако ситуацията стане още по-сериозна; къде да си държите пари в случай на нужда; направете си копие на всички лични документи, за да ги имате подръка, ако решите да се махнете от вкъщи. Можете да оставите децата при баба им и дядо им за известно време. Нуждаете се от подкрепа от значими и доверени за вас хора.
От кой град сте, за да мога да ви насоча към институции? Търсила ли сте помощ досега и ако да, каква? Имате ли близки или познати, на които можете да разчитате в кризисни моменти? Какво сте готова да предприемете, за да си помогнете в тази житейска ситуация?
Засега ви давам кураж – всичко това, което изпитвате в момента, може да се промени, ако бъдете активни, решителни и борбени!
Писмото от Нора:
Благодаря, Мария!
От София съм. И двамата сме от София. Родителите ми са тук и живеят в съседен квартал. Не знам обаче как ще реагира той, ако разбере, че децата ще отидат при баба си. Всъщност той пътува често. Мога да използвам някой такъв момент. Но през зимата е повече време вкъщи. Трябва да ви споделя, че той всъщност пътува за удоволствие, защото има яхта. Не крия – богат е и има пари, имоти и какво ли не, но всичко е на името на фирмите му. Той ще намери най-добрите адвокати и те ще ме съсипят, убедена съм. Когато замине, никога не оставя пари вкъщи, но дори и когато е тук, ги крие. А ние с децата знаем всичките му скривалища, но никога не съм си позволила да взема пари без негово съгласие, дори когато е имало хиляди и съм знаела, че никога няма да разбере. Пари, заделени, в момента нямам никакви. Всичко, каквото имах през последните 3 години, се наложи да похарча, за да живеем с децата нормално. И то не за удоволствия, а за храна и ток. Децата ми нямат дори мобилни телефони, защото не мога да ги плащам. Редовно не успявам да платя тока и го спират, а ние с децата живеем при приятели. В момента не съм купила учебните тетрадки и учебника по английски, а дъщеря ни има в сряда рожден ден. Всеки път, когато му поискам за децата, а не за мен, казва че няма. А цяло лято плава с яхтата из Гърция, по островите. Имахме една седмица, в която ядохме само хляб с децата, защото не ми бяха превели заплатата. През зимата ми откриха злокачествени полипи в матката и на два пъти се наложи медицинска интервенция. Слава Богу, че имам медицинска осигуровка, но заради честите болнични се наложи да напусна едната си работа и да работя само на едно място, а преди работех на две. За малко и на три. Освен основната работа се хванах да чистя един апартамент и да гледам едно малко детенце. Но в момента се занимавам само с чистенето. Навреме се усетих и колата, която имам, е все още на името на лизинговата къща. От една страна, не мога да си я прехвърля , но от друга – ако се развеждам, той не може да претендира за нея. Аз съм си я изплатила цялата, докато работех. И въпреки всичко аз си мисля: „Е, какво толкова? Нали не е чудовище?“ Но той е май повече от чудовище.
Приятелите ни са общи и идея си нямам дали някой от тях ще ме подкрепи. Може би има няколко човека, които са виждали разни неща, но знаете ли какво са ми казвали: „Горкият ти мъж… Сега бизнесът му е в спад, няма пари, и трябва да го разбереш“. Моля? Какво да разбера? Как някой си гледа кефа, а децата ми гладуват? Аз самата отслабнах 10 кг. през последните месеци. А други ми казват: „Какво искаш? Нали го познаваш? Защо му се дразниш? Намери си гадже и си гледай кефа“. Ама, чакайте, аз имам две деца.
Мога да пиша цяла нощ и пак няма да мога да разкажа всичко – за подигравките, за обръщането на всяка моя дума, за принизяването на всичко, което върша аз, за това, че съм ужасна готвачка (а аз не съм), за това, че не чистя и че не ходя с парцала след него. А знаете ли как цапа нарочно или как ми изхвърля дрехи и вещи, защото смята, че не са за мен? Как ми изхвърли всички цветя, защото се дразни от тях? Как ми пренарежда кухнята, защото аз съм била мърла? Как показно чисти банята, защото не съм я изчистила на секундата? Или как в 12 вечерта ме вдига от леглото, за да чистя или да направя нещо, защото той сега иска? Или как гледа по цяла нощ телевизия в спалнята само когато знае, че на другия ден съм рано на работа? Или как ме нарича пред децата? Или как ми казва да мълча и да не си отварям устата, когато отидем някъде заедно, защото ще го изложа? А аз слушах, слушах и повярвах!!!
Мразя се за това, което му позволих да направи с мен!
Но не знам как да си тръгна. От това още повече се ужасявам.
Но в името на децата – трябва! Той започна да тормози и тях. Но ако си отворя устата, той казва, че ще ме изкара луда, защото: „Ти си луда, скъпа! Ти си истеричка!“. Господи, колко неща мога да разкажа. И всичко започна от първите месеци на брака ни, а аз разреших това да се случи. Казвах, че съм избрала от двете злини по-малката, и сега „си сърбам попарата“. Той просто е такъв, а аз го виждах и нищо не направих. Не съм ли виновна? Или тази вина ми е насадена от него? Когато последният път ни остави без пукната пара и замина на риба надолу под Атина, а аз заложих един от телевизорите. Имаме четири в нас, като два от които са последни модели. Единият – в спалнята, другият – в хола, а този беше в детската стая на стената, но след земетресението го свалих. Все още не е разбрал. Просто не е влизал там. Знам, че тогава може и по-лошо да стане, защото той умира за техниката си. Наскоро ми забрани да си каня приятелки на кафе вкъщи и аз му казах: „Аз съм си вкъщи и мога да си каня гости. Или съм се объркала и не съм си вкъщи?“.
А знаете ли как, когато се налагаше да се прибирам късно от работа и уморена, се канеха гости и аз трябваше да слугувам? Или ако се наложи да замина в командировка, ми оставяше къщата нагоре с краката? Веднъж се обади синът ми, за да ми каже, че баща му го е заключил в детската стая и не му дава да излезе, а на него му се ходи до тоалетната, а малката плачеше и само питаше кога ще се прибера.
Понякога си мисля, че това е някакъв филм и аз ще се събудя. Или че това е нещо съвсем естествено и аз няма какво да искам.
И това съм чувала: „Е, хайде, нали обиколи Европа с него, какво искаш?“ Ама, чакайте, аз още като дете имах възможността да я обиколя с родителите си. Имала съм незабравими почивки, но никога, където аз искам. Аз обичам простите и красивите неща и мразя лукса.
Имала съм дрехи, на които хората много биха завидели, а в същото време обожавам магазините за втора употреба и се кефя, когато си направя страхотен тоалет оттам.
Разбирате ли? В очите на другите сигурно съм неблагодарна, но това всичко има цена, която аз не мога да плащам вече!!!
Последната му простотия е да ми вземе колата, защото знае, че аз няма как да стигна до работата пеш и моите работодатели ми плащат пари за гориво, и да изхарчи всичко до дупка!!! Ами аз защо му я давам? Когато не я дам, той започва да се мръщи и да прави още по-напук. Много дълго стана, а дори не успях да разкажа за изневерите и проститутките – и винаги пред мен!!! Да знам и да разбера!!!
Мога да говоря цяла нощ. Притеснявам се много, когато пиша, защото това всичко звучи като кошмар, но аз не си измислям!!! Кълна се в децата си, че всичко е истина!!!
И досега никога не съм търсила помощ и не съм разказвала тези неща.
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте отново, Нора!
Прочетох историята ви и това, което ми се иска да ви кажа, е, че за щастието не са нужни пари или материални придобивки. Вие самата си го знаете – няма значение дали телевизорът например е последен модел или чашата, от която пиете, е златна. Щастието идва тогава, когато се чувствате щастлива, в хармония със себе си. Когато заспивате без угризения за миналото и без страх за бъдещето. Когато усетите топлата и нежна прегръдка на човека до вас. Радвам се, че имате силата и смелостта да се изправите срещу насилника и да защитавате както себе си, така и децата си.
Зная, че в момент на емоционална слабост сте склонна да оправдаете поведението на съпруга ви (“Въпреки всичко аз си мисля: „Е, какво толкова? Нали не е чудовище?”), но вие много добре знаете, че репликите и постоянното вменяване на чувство за вина не бива да позволявате да доминира в семейството. Ето, при вас се усеща вече – физическото неразположение,за което споменахте в началото; страхът, който ви спохожда. Време е да отправите поглед напред към бъдещето и да сложите край на тази история! Прекратяването на връзката със съпруга ви е както във ваша полза, така и в полза на децата ви. Мога да говоря много по темата какво може да причини едно такова поведение от негова страна върху децата, но мисля, че не това е нещото, което е на дневен ред в момента.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
