Такова изменение на личността
може да стане постепенно или изведнъж. Изменя се характерът, начинът на мислене, влеченията, чувствата и нейните постъпки. Тук не влизат, разбира се, измененията, които наблюдаваме във всеки човек през различните периоди на неговата възраст.
Това са естествени изменения, дължащи се на физиологични промени в организма на човека. Патологичното изменение на личността обхваща онези промени, които се наблюдават за дадена възраст и при дадени обстоятелства, като се изключат нормалните физиологични изменения на личността.
Обикновено причините,
предизвикващи душевно заболяване, не са единични. Преди всичко съществуват причини, които подготвят организма за такива заболявания, които разстройват неговата нервна система и организма.
Предразполагащите причини биват общи, колективни, когато въздействат на много хора едновременно, и индивидуални, когато се отнасят до отделния човек. Ще бъдат разгледани общите предразполагащи причини.
В това отношение трябва да посочим
като съществена предразполагаща причина цивилизацията, разбрана в най-широк смисъл на думата. Безспорно, че цивилизацията е донесла и продължава да носи на човечеството много блага.
Издигнала го е интелектуално, облагородила го е морално, опростила е много страни на живота, като е увеличила удобствата, улеснила е производствата, начина на съобщенията. Увеличила е и е разнообразила удоволствията.
Но заедно с тези блага животът в друго отношение се е усложнил много. Преди всичко човек сам никога не може да използва всички културни блага, които днес животът му предлага поради липса на средства.
Днес благата станаха много,
но средствата, чрез които човек може да ги получи, са недостатъчни. Културните нужди на всеки човек растат, а средствата за препитание намаляват. При това изследванията са установили, че макар културният живот да е донесъл много придобивки, борбата за съществуване във високо културните народи е много по-трудна, по-мъчна, отколкото в по-примитивните страни.
Тази тежка борба днес вече се изнася не както преди чрез телесно напрежение и мускулна сила, а от мозъчното напрежение. Но тъй като в тази борба мозъчното напрежение не отпочива, с течение на времето мозъкът се изтощава.
Крайностите при разпределението на благата, крайната мизерия и голямото богатство, придружено с излишества, носят в себе си елементите на разрушение на човешката психика.
Като важен етиологичен фактор
при душевните болести се явява полът. Неговото влияние върху душевните болести напоследък особено много занимава умовете на психолози и психиатри, но неговото окончателно изучаване все още не е завършено. Общо взето шансовете за заболяване у мъжете и жените са еднакви.
Съотношението между заболелите мъже и жени
не се отличава рязко. Разлика съществува повече в характера на заболяванията у мъжа и жената. Мъжете боледуват повече от различни мании, неврастения, епилепсия, Paralysis progresiva и др. Жените обаче боледуват много по-често от истерия, меланхолия, dementia praecox и др.
Семейното положение също има голямо значение. Статистическите сведения показват, че най-голям процент на душевно болни дават старите ергени, старите моми, вдовците и вдовиците.
Възрастта
също представлява фактор при душевните болести. Периодът на пубертета дава силно покачване процента на душевно болните деца. Според Наgen в този период (до 15-годишна възраст) момчетата заболяват много по-често от момичетата (на 25 момчета – 7 момичета).
След 15-годишна възраст тази неравност в процента бързо се изравнява. Най-голям процент на заболяване дават хората до 40-годишна възраст. Според Krafft Ebing 6% от всички болни жени заболяват в климактериума.
Усилената умствена работа,
придружена със силни душевни напрежения, също може да предизвика заболяване. Особено значение в случая има страхът, че дадена работа няма да бъде свършена в определен срок или че ще бъде подложена на силна критика.
Друга важна причина за душевните заболявания е наследствеността. Никое друго страдание не е така силно предаваемо на поколението, както душевните болести. В едни случаи се предава на поколението само страдание на родителите, а в други случаи – само предразположението към такова заболяване, което е по-често явление.
Към психо-социалните фактори
се отнасят интерперсоналните отношения, възпитанието, образованието, семейството, професията, доходът, социалното положение, местоживеенето, жилището, класата и др.
Специално внимание изисква социалната роля и социалната позиция на личността. Смяната на социалния статус понякога води до сериозни изменения в психичната дейност.
Резкият преход
към нови условия и начин на живот, например социална мобилност, изменение в демографския състав, може да се изрази с т.н. социално-културна деградация, т.е. преминаване към по-ниска култура, която пък обуславя дезадаптивно поведение, например алкохолна консумация.
Към групата на социалните фактори се включват още приетите норми за разрешаване на конфликти, културата на интерперсоналните взаимодействия в семейството и в социалната общност.
Повечето от социалните фактори
влияят чрез психиката, т.е. придобиват значение на психо-социални фактори. Асимилирането им от личността, или с други думи, начинът на изживаването им, определя тяхната позитивна, негативна или индиферентна значимост. По правило те са хронични, трайни и неусетно се превръщат във вътрешна същност на индивида.
Способстват за изграждане, развитие, формиране на психиката и личността с нейните интереси, желания, амбиции, мироглед, насоченост, активност, психична реактивност. Разбира се, не се изключва остро и подостро повлияване на психичните процеси и на първо място на чувствата.
Професията, както бе споменато,
също се сочи като психо-социален фактор. Доста голям е процентът на душевно болни между онези работници, които са заставени да живеят и работят при резки промени на температурата. Такива работници са готвачите, леярите, машинистите.
Същото се наблюдава и между работниците, които са изложени на хроническо отравяне с олово, живак. Такива са работниците в печатниците, химическите фабрики. Тези професионални условия действат вредно както на нервната, така и на кръвоносната система.
Отклонения от психичното здраве
Към отклоненията от психичното здраве могат да се отнесат умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността и страховете (фобии), комплексите, психопатиите и др. За да се изключат недоразуменията, ще подчертая, че това не са заболявания на психиката (психични болести), а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики.
Първата е обективна (има външни измерения) –
затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството му на работа, снижава се точността на регулацията на постъпките и прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията с другите хора.
Втората е субективна (усещат се вътрешни промени) –
човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, постоянно или за дълги периоди се чувства неприятно напрегнат и неспокоен, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите и действията си, безпокойство за бъдещето.
Автор: психолог Фани Владимирова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
