Благодарните деца, в последствие възрастни, са много по-успешни през жизнения си цикъл, отколкото неблагодарните или неутралните и особено т.нар. непукистите. Защо това е така? Просто е, благодарността отключва центровете на удоволствие както на предаващия, така и на приемника на отношението.
Допаминовите и серотониновите рецептори улавят повече от тези хормони, което предизвиква в крайна сметка близостта между хората. Да не забравяме и окситоцина. Един човек става много по-привлекателен за околните, когато не само показва, но изказва благодарността си. Вярно, че вокализацията в общуването е около 10-15%, словестните знаци – думите – са едва 7% от посланието, но словестният израз е важен компонент в играта, наречена общуване.
Но защо е важно да благодарим и да сме благодарни? Това повишава самооценката ни и оценката на другите за нас. Почват да ни възприемат за позитивни личности, като дружелюбни и приятелски настроени. Все пак никой не иска да има врагове, особено в близкото си обкръжение!
Когато сме благодарни и благодарим,
тогава все повече почваме да настройваме мозъка и съзнанието си да виждат положителните неща в окръжаващия ни свят, в другите хора, ставаме все по-малко негативни.
Разбира се не можем съвсем да не изпитваме отрицателни емоции, но те са кратколетни и не толкова дълбоки, за да завладеят ума ни до степен на деструкция. Благодарните хора са позитивни дори в несполуката и са оптимисти за бъдещето, депресивните състояния са в десетки пъти по- малко от останалите, особено спрямо негавистите.
От друга страна, погледнато от еволюционна гледна точка, благодарността е унисекс свойство, но това е типично женско качество, но доброто възпитание ни налага, особено ако сме с типично мъжки мозък, да проявяваме благодарност за всяко нещо(!), което са ни сторили, особено добро.
Макар че според мои наблюдения (и не само; много научни изследвания го доказват все повече!) мъжете също изказват благодарност и показват благоразположение, но по различен начин. Просто жените ИСКАТ ДА ГО ЧУЯТ! За тях е важна вокализацията на знака толкова, колкото и самият знак.
И понеже все ми се натрапва БЛАГ и ДАР; нека поразмишляваме върху това. Самата дума благ идва от старославянски и означава добро (в някои случаи сладко). Изразът благ език описва някого, можещ да говори добре, добро, да помирява, да запленява с изказа си.
Веднага се сещам за Благолаж
от разказа на елин Пелин, „Косачи”. (И как е описан – човек с „хитри и умни очи”). Благо, добре лъже, сиреч думите му се леят, езикът му „маже”. Жалко, че мнозинството психолози и психотерапевти нямат такъв език… Дар се поднася, когато отиваш някъде, у някого на гости, дарове са давани на владетелите.
Подарявам е всъщност съвременната форма на израза „По-давам в дар”. Семантиката се е променила с времето, но значението на думите е останало същото, ако са сами за себе си.
Та и думата Благодаря всъщност е сбор от добър + дар. Благодарността всъщност не е само дума, тя е жест на благоразположение спрямо другия или другите; тоест приемане на другостта, на различието, но чрез този акт приемаме, показваме равнопоставеност въпреки различията и другостта.
В заключение на тези си мишления ще спомена, че благодарността като част от 24-те сили в психологията обединява всички тях в себе си. Мъжество, разум, трансцедентност, умереност и т.н. Твърдя го, защото съм убеден, че е проява на смелост да поднесеш извинението и благодарността си за това, че са ти помогнали в даден момент. Разум, понеже така показваш своята благоразположеност към същите тях; умереност, понеже така изпълняваш неволно дори сентенцията „Дръж приятелите си близо, враговете си още по-близо!”.
Духовността, по-скоро душевността в случая е чрез добро разположение към някого да разбереш какво мисли за теб. Предателят е винаги на масата, както се знае от хилядолетия опит. Във виното е истината-казват латините – а във водата е здравето.
„Травиата” започва с: „Да пием и веселим, докато сме млади…” . In vino veritas… но благодарността остава и след нас, без значение от това как са се променили нравите, от там и тълкуванието що е истина….
А тя, Истината, винаги е една и съща….
Автор: психолог Димитър Делийски
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
