Моята майка е олицетворение на енергията и позитивизма, но нека ви разкажа.
Бивша парашутистка и настояща туристка, Мама е вечно в движение и току ми праща снимки от поредния туристически преход из планините ни. А животът и никак не е бил лек. На 33 години Мама остана вдовица да отглежда мен и брат ми (още невръстни деца). Как успяваше да се справи с всичко, не зная, но нямаше летуване, лагер или екскурзия в училище, на които аз и брат ми да не сме отишли.
Докато родителите на съучениците ни им казваха как ще ги накажат, ако не се справят с някоя задача, то Мама казваше, че тя знае, че можем. И съответно ние успявахме. Успявахме, защото щом Мама, знае, че можем, значи можем!
И не, че не ни е наказвала.
Ние, като всички деца, правехме и бели и си отнасяхме наказанията, но винаги придружени с думите: „Много ви обичам и искам да сте най-добрите!”. Такова наказание те кара другият път да се постараеш да си добър, вместо да разочароваш Мама, която те обича и когато не си, ама никак, за обичане.
Ние пораснахме, а Мама още е до нас да ни дава кураж, да ни помага, като се грижи за внуците. Да вярва в нас, когато сами загубим вяра в себе си. Вече е на пенсия, но е все така енергична и усмихната. Винаги е готова да се впусне в поредното приключение. И винаги намира сили да ни подкрепи и да ни вдъхне не просто кураж, а увереност, че можем да се справим с поредното предизвикателство, което ни сервира живота.
Понякога излиза с мен и моите приятелки на кафе, да даде на всички ни кураж, да ни зареди с несекващата си енергия и да ни усмихне деня.
Да си призная, тайничко много се гордея, че имам такава прекрасна майка, която всички харесват.
Обичам те, Майче!
Благодаря ти, че точно ти си моята майка!
Благодаря ти, че аз и брат ми пораснахме много обичани!
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
