Обобщено казано, когато ще си говорим за някакво даване, което трябва да се регламентира в закон и опира до техните работодателски организации и което даване би довело до подобряване на живота на служителите им, то те са против.
Но обаче става ли дума за вземане от персонала, както всички знаят, едрият бизнес е първи на опашката.
На дневен ред периодично изплуват опити и да се вземе от майките. Чрез законова промяна.
Ужасно е за едрия бизнес, че майките имали някакви права у нас! Ако може да им се вземат. Всичко да им се вземе!
И въобще, ако може на всички служители да им се вземе всичко, след което служителите да плащат на шефа си, за това, че имат привилегията да му работят, то едва тогава родният едър бизнес най-накрая ще си отдъхне спокойно.
Прави впечатление също и, че плащането на майчинството за отглеждане на дете от 1 до 2 години, е периодично замразено. Мотивът, посочен преди време от социалния министър Бисер Петков е, че така майките щели да се върнели по-бързо на работа. Едрият бизнес у нас, предполагам, засиял от щастие при тези думи.
Няма да питам по каква логика Бисер Петков е преценил, че при липса на места в детските градини и липса на осигурени каквито и да е условия за връщане на работа, то майките ще се юрнат да си изоставят децата без надзор. И то само, защото бизнесът това и чакал. Май по-вероятното е да си подадат молбата за напускане, понеже им идва в повече.
А сега да се върнем на едрия бизнес.
Защо му пречат майките?
Живеем във времена, когато в България с темпове, каквито и при война ги няма чак такива, населението намалява. Онези, които могат да вземат мерки да се повиши раждаемостта, не само не го правят, но и действията им са стряскащи. Петков с неговото да се връщали майките на работа. А едрият бизнес иска да взема от тях и малкото, което им е останало като права. Не звучи като стимул за повишаване на раждаемостта сред работещите жени.
Друг мотив, който често се изтъква при опитите да се взема от майките е, понеже някъде там, в онези държави, които няма да стигнем по жизнен стандарт, било друго. И е много важно като вземаме от тях примери за закони, да е само в онази част, дето се отнемат права. За даване на права, както вече споменах, родният едър бизнес в лицето на работодателските си организации, дума не дава да се каже.
Защо реално обаче на едрия бизнес му пречат майките? Чудила съм се доста. Не е заради пари по време на майчинството. Тях на майките ги плаща не шефа, а НОИ. Не е и заради липса на кой да работи, докато майката е по майчинство. Нали законът е дал право на трудов догов по заместване до завръщане на титуляра. Не е и заради евентуални отсъствия от работа заради детето, след като майката се завърне на работа от майчинството си, защото масовият случай е, че колегите заместват отсътстващата майка.
Гледали ли сте детския сериал “Смърфовете”? Там имаше един смърф, доста забавен, който мразеше всичко. Без конкретна причина. Всяко негово изречение започваше с “Мразя”. Толкова се улисваше да се обяснява как мрази, че накрая стигна до култовото: “Мразя да мразя!”
Надявам се да обясних защо едрият бизнес мрази майките. Защо едрият бизнес изобщо мрази всичко и всички.
Как мислите? Ще доживеем ли да видим реализирана реална политика, която да е насочена към увеличаването на раждаемостта сред работещите жени? И дали някога едрият бизнес поне веднъж, ей тъй, на изключение, ще спре да доказва колко велик е Алеко Константинов?
Автор: Людмила Боянова (икономист и психолог)
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
