Оставям на страна дългата върволица от някои девойки, които изглеждат не точно като девойки. Всъщност и не може да се разбере как изглеждат в действителност. До степен да се промъква изкушението да бъдат кандидатирани за рекордите на Гинес по носене на огромен килограмаж грим (с или без съответните кожни алергии). Подминавам скъпите автомобили, взети на заем за 1 вечер от стринката на братовчеда на лелята, който заел успешно возилото на шефа си. С малко тапи за уши, иначе отпадналата отдавна от мода чалга, дънеща безумно (отново пак така за 1 вечер), също ще получи подобаващо пренебрежение.
И да си дойдем на… На паркинга.
Нямам предвид паркинга пред някой блок, където единствените свидетели са разочарованите от гледката комшии. А паркинга пред голям столичен магазин, където групата абитуриенти-аборигени са се събрали демонстративно, за да демонстрират каквото и колкото си могат. Така е, всички трябва да ги видят, все пак са рядък вид (надявам се де). А на редките видове им се полага да предизвикват човешкото любопиство. Събралото се множество се конкурираше успешно с коя да е развалена плоча и на 279 465 път, когато: “И някой каза, 1,2,3…12 УУУУУУЕЕЕЕЕЕ!” всъщност с прискърбие се установява, че развалената плоча би се предала и преустановила безсмисленото повторението много по-бързо от тях.
Абитуриентите – аборигени не просто искаха да бъдат оглеждани и чувани. Не.
Това е крайно недостатъчно за тях.
Те особено много държаха и да бъдат и… Подушени!
За целта спретната групичка също тъй демонстративно запали една гума. До скоро действието беше приоритет на един друг рядък вид, който се слави със своето зле завършено (ако има такъв късмет) основно образование. И въпросното действие се извършваше не точно на онова, което се предполага да е демонстрация на един уважаващ себе си бал. Но светът е пълен с чудеса. И ако някой абитуриент-абориген е твърдо решил, че желае и да бъде подушен, то нима има сила на този свят, която да му попречи да одими целия паркинг с гъст, трудно прогледен и вонящ неприятно дим? Не, нали?!
Като че ли демонстрацията на абитуриентите – аборигени няма да може да се опише в целия нейн блясък. Понеже става дума за само един паркинг. Пред само един голям магазин. А България е… Тя е някак малко по-голяма. За средно статистическия български гражданин остава само да следи за поредна година фотографите, наддаващи за това чия снимка е уловила най-кичозния момент, най-голямото из-аборигенчване и най… Списъкът може да бъде продължен доста.
За бала като демонстрация на нещо друго дали остана място? И има ли изобщо нещо смислено, което евентуално биха могли да демонстрират на един такъв важен момент, какъвто е балът, едни лица, чийто интелект стига само до там да запалят гума на паркинг? Тук науката психология изглежда дори не смее да направи предположение.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
