За животните с любов

Когато бях малка, всяка неделя с родителите ми ходехме на пикник. Дали в гората, край морето или нейде по чукарите, но задължително ходехме на пикник. От тези пикници пак задължително се прибирахме с по някое животинче у дома. Костенурка, таралеж, прилеп, змия, гущер, жаба…

После цяла седмица аз се грижех за гадинката под наставленията на баща ми. А на следващата неделя връщахме животинката в природата.

Сега като се замисля, едва ли на гадинките им е било приятно да бъдат пленници цяла седмица, но това е било начина на баща ми да ме научи да обичам животните и да се грижа за тях.

Като поотраснах, започнах да прибирам всяко ранено животинче, което намеря и да се грижа за него докато оздравее.

Имам три котки у дома и не защото съм искала да си завъдя коткарник, а… Ами първата беше най-грозното и пищящо коте от цяло котило. Тя изпадаше в истерия, когато някой я пипне. И като си помислих, че това грозно пищящо нещо никой няма да го хареса и я осинових. Сега е една охранена 13 годишна писана, която все още не понася да я пипат чужди хора, но пък е постоянно в моите ръце.

Втората ми котка я спасили приятели на брат ми от удавяне като била още сукалче. Спомням си, че първите дни брат ми я хранеше с бебешко адаптирано мляко и биберон. След две години, когато се роди племенницата ми, котката логично дойде у дома. За съжаление преди година животинката ми почина от рак и още ми липсва. Известно време и кучето на леля ми (мопс) живя у дома покрай котките. Това понеже леля ми се разболя и нямаше кой да се грижи за гадинката.

Само след месец мъжът ми звънна и каза, че коте, което е копие на починалата ми котка се покатерило по пътя на крачола му и отказвало да се махне. Поиграл си с него, но като тръгнал то го догонило и… И така се сдобихме с още едно коте.

А пролетта една позната хукна за Англия и беше решила да остави котката си на пътя. Животното, гледано в къщи от раждането си и на пътя?!? Отидох да видя как аджеба ще стане тая работа. А то котето като го оставиха пред блока и като изпадна в паника… Направо се парализира от ужас. Еми не изтърпях да го гледам такова уплашено и си го прибрах.

В момента у дома имаме три котки и мъж ми се шегува, че ги обожествяваме като в древен Египет и са котки-фараонки. Но е толкова хубаво да се прибереш след тежък ден и нещо пухкаво да се гушне в теб и да замърка.

Та така – обичам животните! Всякакви животни.

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.