Особености на зрителните илюзии

Зрителните илюзии, това са систематически грешки в зрителното възприятие. А също и най- различни изкуствено създавани зрителни ефекти, използващи особеностите на начина, по който човек вижда.

Например, при разглеждането на определени обекти при специфичното им окръжаване или в особени условия, често не се оценява правилно техния размер, форма, цвят, характерът на движението им, осветеността им и други.

Често погрешно възприеманите образи са доста убедителни. Затова човек не може веднага да си коригира възприятието по свое желание, дори когато е добре осведомен, че зрението му го лъже. И въпреки това повечето зрителни илюзии не залагат на недостатъците на зрението , а на фундаменталните свойства на зрителния механизъм.

Както можете да се досетите, зрителните илюзии не са откритие на 21 век. Те и не служат само за забавление. Още от преди хиляди години съзнателно се използват например в архитектурата, за да произведат определено пространствено впечатление. Би могло да е, за да ни се струва, че се намираме в огромна зала или на просторен площад. А в днешно време зрителните илюзии се използват и в изобразителното, и в цирковото изкуство, в киното, в телевизията и другаде и ни представят света по един нов и занимателен начин.

В научната и в популярната литература са описани стотици зрителни илюзии, като причините за една част от тях са отдавна разкрити, а за друга част и до сега не са установени. До колкото видимите от нас образи са резултат от дълга верига на преобразувания и анализ на светлинните сигнали по пътя им през оптичния апарат на окото, ретината и множество части на мозъка, отговарящи за зрителната система, то очевидно е, че различните зрителни илюзии могат да отразяват особеностите на функционирането на различните части по описания път. В тази връзка зрителните илюзии се разделят на няколко категории, по-известните от които са:

– Оптико-геометрични илюзии.

При тях се получава нарушаване на пространствените съотношения на признаци от възприеманите обекти.

– Монокулярни и бинокулярни илюзии.

Базирани са на механизмите на работа на монокулярното и на бинокулярното зрение. Една известна такава илюзия е паралаксът на движението: образите на близките обекти преминават през зрителното поле на наблюдателя по-бързо от тези на отдалечените обекти. Този ефект лесно може да се наблюдава от автомобил: пътят се движи много бързо, а дърветата на няма и два метра от него се движат по-бавно. Обектите на още по-голямо разстояние, примерно Луната, сякаш пък изобщо не се движат като ги гледаме или се местят в същата посока.

– Илюзорни трансформации.

Зрителната система на човека отдава предпочитание на привичната и най-вероятна интерпретация на видяното. А някои обекти могат да имат две и повече интерпретации. Така може да се види примерно движение там, където то липсва.

– Илюзии, свързани с когнитивни контури.

Най-известната от този вид е илюзията на Kanizsa. За основа на такива илюзии се явява набор от геометрични фигури с прорези. Въпреки че реално на рисунката няма никакви детайли, покриващи обекта, у зрителя възниква илюзията, той вижда такива детайли там, където са прорезите. Причината за това е, че зрителната система, ориентирайки се по прорезите, поражда т.нар. когнитивни контури. По същия начин се създава илюзия за обем там, където такъв липсва.

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.