Тя създава свое училище със собствена учебна програма, в която основното е, че ученикът се занимава сам. Учениците на Монтесори изучават упражнения от ежедневието – как да пресипват, как да боравят с лъжица, как да гладят, как да почистват масата, пода и други. Така се приема, че се развива грубата и фината моторика, а също и се създава алгоритъма на простите логически операции.
Включени са и материали за обучение на сетивата, чрез които се усвояват редица абстрактни понятия – цветове, форми, големини, свойства и качества на предметите.
На база на натрупан предходен опит следва и обучение по писане и четене, както и по математика.
Методът на Монтесори е превърнат в доходоносен бизнес, а в същото време прилагането му в чист вид е неприемливо поради редица причини. Една от тях е, че това всъщност не е модерна, а е остаряла система за обучение.
С времето са се откроили следните нейни недостатъци:
1. Недооценява се значението на игрите в развитието на децата.
Монтесори възприемала играта за дейност без връзка с реалния живот и подменяла нейната насоченост с обучаващи пособия. В стаите на нейното училище нямало нито една играчка.
Съвременните психологични изследвания доказват важността на играта в детското развитие и са категорични, че децата трябва да играят. Детските игри не трябва да се подменят с други дейности, представяни за игри без да са такива в действителност.
2. Отказ от употребата на приказки.
Монтесори не е използвала в своя метод разказването на приказки. Вместо тях, използвала реалистични описания на предмети. Това е водещо до неразвиване на креативността у децата. Също и до неспособност да мечтаят. А от там и да се научат да си правят планове и да вземат решения.
3. Липса на развитие на въображението и творческите способности.
Отново считайки, че те отклоняват от реалността, Монтесори решила да пренебрегне развитието на тези качества. Според нея те нямали никакъв практически смисъл. Затова например рисуването и музиката почти нямат отражение в нейния метод.
В последствие това оказва изключително негативно влияние върху емоционалното развитие на детето.
4. Използване на самостоятелна работа без контакт с другите.
Контактите на децата били умишлено ограничавани с цел да се осигури самостоятелна работа без участие на никой друг. Това ги лишило от развиването на социални умения.
Специалисти забелязали задръжка в социалното им развитие. Това ще рече неумения за общуване, за създаване на контакти и приятелства, в последствие и на създаване на собствени семейства.
5. Създаване на групи, съставени от деца на различна възраст.
Поради особеностите на развитието на интелекта на децата от различна възраст, подобна форма на обучение е изключително неподходяща и води до проблеми с усвояването на материала. Това допълнително се усложнява от недопускането на контакти между децата.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
