Автор Тема: Врагът вкъщи  (Прочетена 201 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Martina

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Врагът вкъщи
« -: 30 януари 2022 16:09:30, неделя »
Здравейте, пиша Ви защото не мога да намеря за себе си разумно обяснение за случващото се в семейството ми. Баща ми почина преди много години, с майка ми живеем в семейното жилище. Тя е пенсионерка, аз се грижа за почти всичко вкъщи – работя, плащам сметки, пазарувам, чистя, готвя ако ми остане време – ако не, тя готви. Работата ми досега беше добре платена и винаги съм се грижела отлично за майка ми – най-добрите лекари, всеки ден съм я питала по няколко пъти на ден как е, купувала съм и луксозни дрехи за подаръци (, на които тя често се мръщеше), всяко седмица в петък носех след работа парчета торта да се почерпим.
Дните ми доскоро минаваха в 8-часова изтощителна работа в офиса, прибиране вкъщи и вечер с майка ми си сипвахме по чашка преди вечеря докато се видим и обсъдим деня и събитията. За нея това беше много важно защото беше почти цялото социално общуване, което тя получаваше. Откакто започна ковид пандемията тя не излизаше почти никъде, не общуваше с никого, освен със своя роднина по телефона, която не спираше от 2 години да и се оплаква от сина си. За мен да седна да разговарям с майка ми вечер също бе приятно, тя ми беше най-близкия човек и можех да бъде откровена с нея.
Наложи се обаче да напусна работа по собствено желание (без да съм намерила друга) поради нетърпима работна обстановка. Майка ми беше тази, която ме насърчи да напусна. Попитах я многократно дали е сигурна понеже аз отговарям за издръжката вкъщи, но тя каза, че работя в нетърпима среда, което беше вярно, и трябва да се махна. Така и стана.
Впоследствие аз имах нужда от малко време за себе си, да си почина, да се наспя, да се успокоя, да се огледам. Мога да си го позволя финансово. Скоро обаче осъзнах, че имам проблем с това да кандидатствам за нова работа защото досегашния ми опит от различни места е бил лош и вече съм с постоянното очакване да попадна на ужасен шеф и лошо управление. Това сякаш връзваше ръцете ми да кандидатствам. Забелязах, че майка ми не одобрява моята пасивност, но нищо не казва, не ме и пита нищо. Бях смаяна от липсата на заинтересованост, от липсата на инициатива да ме подкани да поговорим защото беше ясно, че имам някакъв проблем. Един ден не издържах и аз инициирах разговор. Обясних и как се чувствам и защо съм затруднена да кандидатствам. Тя беше смаяна, поразена. Каза, че знае за лошия ми опит в работата досега, но че не е предполагала, че може това да е довело до такава травма. Нещата останаха така за няколко дни.
Трябва да кажа, че цял живот майка ми е имала уклон към алкохола. Дори имам спомени от детството си как майка ми си крие чашките с водка в шкафовете в кухнята докато готви и как няколко пъти е падала в хола пияна спъвайки се. Няма да го забравя, дете бях. Откакто и аз съм възрастен човек успявам да усмиря този и уклон като държа аз алкохола в къщата и  позволявам само вечер когато се прибера по чашка докато се видим. Но уикендите е страшно – аз съм вкъщи и от 11 сутринта тя иска да и се сипе. Ако откажа са скандали. През последните години, откакто поостаря майка ми имаше и проблеми със съня, както и здравословни проблеми, за които съм и помагала с всички средства. Наскоро след една нощ, през която почти не беше спала тя цял ден беше кисела. Питах е деликатно какво има, мога ли да и помогна с нещо. Отговорите бяха едносрични. Сипахме си чашката и седнахме да поговорим. Не вървеше. В един момент стана страшно – както си седяхме кротко тя избълва по мой адрес такива неща, каквито не мисля, че родител може да изговори за детето си. Както си седях загрижена за нея тя ме нападна изневиделица, без предупреждение и без провокация от моя страна. Каза, че всичко, което съм правила досега в живота ми било грешка, че съм се мислела за идеална. Започна да хвърля във въздуха десетки откъслечни и несвързани примери, които според нея го доказвали. Примерите бяха смешни и тя нямаше реална представа какви са били нещата, за които говореше. Аз и го казах, но тя не спираше. От нападки за работата ми, минаваше през личния ми живот, през приятелствата и дори през хобитата ми. Помията се лееше върху мен сигурно един час, през който аз я слушах и не можех да повярвам на ушите си. Всеки човек прави грешки и аз не съм изключение от това, разбира се. Никога не съм се имала и за безгрешна, това е нелепо. Точно напротив – винаги дори съм била много скромна. Но нещата, които собствената ми майка избълва този ден ме зашеметиха – някои от твърденията направо бяха научна фантастика. Не можех да повярвам, че това го говори моята майка, че това трябва да е най-близкият ми човек, който уж ме познава и, който е видял само добро от мен. Тя говореше като някакъв побеснял агресивен враг. Наистина ли така мислеше за мен, пияна, недоспала и озлобена от стоенето вкъщи ли беше? Без значение, но премина всички граници.
В един момент просто ми писна от откачената и тирада, станах и си излязох. Казах и, че бяхме дотук. На следващия ден и оставих пари и и казах да не очаква повече от мен да и пазарувам, да излизам да и върша неща или да и помагам по какъвто и да било начин. Но само два дни по-късно излязох и и купих скъпи лекарства, защото тя беше болна и нито можеше да си ги позволи сама, нито можеше да излезе на леда навън.
В замяна на това с парите, които и оставих тя си купуваше алкохол, всеки ден изпиваше по около 300-400 гр. водка (веднъж видях изпитото количество) и ме обсъждаше по телефона с нейната роднина, която от 2 г. и се оплаква от сина си. Сега аз се превърнах в „онова, същото“ като горкото момче, чиято майка също го обсъждаше по цял ден. Минавайки през стаите чувах как собствената ми майка разправяше как аз ще се пропия (само, че в деня, в който се скарахме аз изхвърлих алкохола от къщата, който беше там заради нея), не си търся работа (само, че вече си търсех и дори имах интервюта), само ям ще се освиня (аз се храня по 3 пъти на ден и си готвя на 2-3 дни защото просто не искам да ям сандвичи като нея) и съм щяла да профукам парите, които имам (аз живеех много скромно и почти не харчех нищо, откакто напуснах работа).
Сега съжителстваме в един апартамент, като гледаме да не се засичаме, аз по цял ден си търся работа на компютъра, пия кафета и през няколко дни си готвя защото това ме отпуска, а тя по цял ден и цяла вечер се налива с водка, яде лютеница и ме обсъжда с други хора като някой чужд човек, враг в собствения ми дом, който е тук да ми гледа сеира и да коментира злобно всяко мое действие. Враг, за който съм се грижила всеотдайно. Моля за съвет и най-вече за тълкуване – какво стана за Бога и какво лошо и направих?

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 717
  • Карма: +16/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Врагът вкъщи
« Отговор #1 -: 30 януари 2022 21:05:38, неделя »
Здравейте, Martina!

Без специалист да е разговарял с майка Ви и да е наблюдавал поведението й, няма как да се конкретизира кое е довело до тази промяна. Да, Вие пишете за какво става дума, но ако майка Ви наистина има проблем с алкохола например, това може да е причина за нейното поведение. Евентуално. И да трябва да се лекува. Което не може да стане по форум. Възможно е и да е отключила психично заболяване. Мога само да гадая какво се е случило в нейната глава и защо тя постъпва така. Моят съвет е да потърсите второ, но директно мнение от специалист.

Успех!
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен Martina

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Врагът вкъщи
« Отговор #2 -: 30 януари 2022 21:32:16, неделя »
Благодаря за бързия Ви отговор. Вероятно наистина от един пост във форума трудно може да се каже какво се е случило и се случва в главата на майка ми, особено като липсва допълнителна информация на нас двете, както и като се има предвид резкия обрат на 180 градуса в поведението на майка ми. Щом аз, която съм с нея цял живот наистина не разбирам и съм шокирана. Просто след случилото се си задавам въпроси от сорта на "Тя цял живот ли се е прикривала и е крила истинското си мнение за мен и живота ми? И ако да, то с каква цел - за да ме използва да я издържам, да се грижа за нея и да и правя компания ли?" или пък "Ами ако наистина отключва нещо психическо?"... Нямам отговор на нищо. Но да Ви кажа вероятно и така ще си остана защото тя никога няма да отиде на лекар, а на психолог пък е напълно невъзможно. Тя е с много остър и рогат характер (просто досега не е било насочено към мен) и дори само споменаването за такъв специалист е немислимо. Единственият вариант е аз да отида на някаква консултация, но подозирам, че в този случай резултата ще е като този тук с Вас - и колегата Ви ще има най-доброто желание да помогне, но без основната засегната страна няма как да се разбере какво става. Благодаря Ви все пак за разбирането, донякъде имаше и за мен смисъл да пиша тук - поне си излях болката и видях, че не само аз не разбирам какво стана.