Здравейте, нова съм във форума. Ще се опитам на кратко да кажа какво ме безпокои.
Имам кола и шофьорска книжка от години, но почти не карам. Случва се само, когато съвсем няма как. Може да звучи смешно, но това напълно ме е обсебило. Много искам да шофирам, и така както ми е страст, така и ме ужасява. Не знам защо, не ми се е случвало нищо страшно на пътя, слава Богу, и дано не ми се случва. Е, правила съм малки грешки, заради които са ме псували, но наистина са малки грешки. Например, шофирала съм бавно и това е пречело на някой зад мен. И въпреки това, когато трябва да седна зад волана ме обливат горещи вълни, дишането ми се ускорява, ръцете ми изтръпват, направо се паникьосвам. Това е най-трудната част. На какво може да се дължи това и как може да се преодолее? Като цяло съм уверен човек, справям се с живота без особени затруднения, имам съпруг, престижна работа, в която се развивам добре, но стане ли въпрос за шофиране, задължително става въпрос и за паника. Толкова обсебваща, че само за това мисля. Все се чудя не е ли по-добре просто да се откажа категорично от тази дейност и да не го мисля повече и тогава пак откачам, защото не искам да се отказвам! Още от малка исках да стана шофьор, а ето какво свърших до тук. Това ми е голям комплекс. Има ли решение този мой проблем?
Ками
