Безмислието на живота ми

[Galli19]

Здравейте!На 50 години съм, а живота ми сякаш приключи.От 13 години съм щастливо омъжена, без деца. Пенсионер по болест съм с ТЕЛК 60процента работоспособност.Заболяването ми е психическо и вече не мога да работя по специалността си.Бях музикантка.
Стоя вкъщи и се чувствам изгубена и непотребна, въпреки че имам прекрасни съпруг и майка.В душата ми е такава празнота, че нямам желание да изпълнявам елементарните си домакински задължения.Всичко бързо ми омръзва и ме отегчава. Домакинството ми е занемарено и радостта от живота вече я няма.Лекарствата не помагат.Само ме предпазват от по-тежки кризи.Ще приема всякакви съвети.Пишете ми!

[mariya_koeva]

Здравейте, Galli19!

Емоционалното състояние, в което се намирате, може да прерастне в депресивно, ако не предприемете мерки, за да стабилизирате себе си и живота си. А депресивните състояния са много тежки и не се лекуват лесно. Затова Ви препоръчвам да се консултирате с психиатър, който да Ви назначи медикаментозно лечение (пишете, че приемате лекарства, но не давате информация какви са те и дали са предписани от специалист) и да започнете успоредно с това психотерапия, за да имате възможност да преодолеете житейската криза и да продължите напред със сила и вяра за бъдещето.

Успех!