Автор Тема: Работа  (Прочетена 2154 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Рози

  • Гост
Работа
« -: 4 април 2020 10:19:15, събота »
Здравейте, имам несполуки, не съм се справяла на предишни работни места добре, като ми е било казвано. Две от тях напуснах защото не ми харесват и не съм се виждала в дългосрочен план там, те са били сервитьорска позиция, на третата и четвъртата работих в друга сфера - рецепция, с човек, с който се бях скарала в един момент заради график и ми каза, че правя супер много грешки, оплаквали се от мен, едва ли не за нищо не ставам. Сега работя на едно място от 4 години, харесвам си работата. Миналата година  колежката ми каза, че  една, две клиентки се оплакали от мен по две различни причини, като цяло се старая в работата си. От тези неща получих някакъв комплекс, сега заради вируса стоя в нас и на моменти ме връхлитат тези неща и премислям постоянно и се обвинявам. Ако има значение, преди имах хипофункция на щитовидната жлеза, а сега от 3 г имам ревматоиден артрит, в момента пия кортикостероид и не знам може ли да е причина да изпадам в това състояние, миналата година пък бях на лекарство, по съображения няма да казвам какво, по друга причина, който си е дрога и се чувствах пак в депресия и колежката точно тогава уцели да ми каже нещата и изпих едно шише умишлено, но ме спасиха, реално сега не бих го направила, ако ме разбирате, добре съм с главата, но това което ме тормози не изчезва. Имам чувството, че за нищо не ме бива, не зная при другите хора как е.

Рози

  • Гост
Re: Работа
« Отговор #1 -: 4 април 2020 10:23:04, събота »
Пропуснах да кажа, че от дете имам окр, сега сравнително съм го овладяла.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1355
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Работа
« Отговор #2 -: 4 април 2020 16:58:43, събота »
Здравейте Рози,

Щом за 4 години имате само 2 оплаквания от работата Ви, това означава, че сте отличен специалист в това, което вършите. Допускам, че оплакванията са породени от недоразумения, а не от това, че Вие не се справяте адекватно на работното си място.

За да повишите самочувствието си и да се справите с временното положение във връзка с вируса, правете нещата, които Ви харесват. Възползвайте се от времето у дома, за да бъдете заедно с хората, които държат на Вас, да изгледате любим филм, сериал, да слушате любима музика, да прочетете интересна книга. Правете нещата, които Ви удовлетворяват.

Не се опитвайте да бъдете перфекционист в действията си. Никой не може да бъде абсолютно перфектен. Дори японците имат една такава поговорка: "Единствено боговете могат да бъдат перфектни, а ние сме само хора". Затова дълго време японците дори и в най-съвършените си творения, оставяли съвсем умишлено по някоя грешка.

Опитайте се да се усмихвате, да се радвате на постиженията си, дори на пръв поглед да изглежда, че са обикновени неща (примерно, защото харесвате кафето си, ако пиете такова).

Продължете смело напред и не допускайте да се влияете лесно от чуждо мнение. Не всички хора мислят доброто на околните им. Не забравяйте, че положението с вируса е само временно. И колкото и да трае, накрая все ще приключи. Пазете се, грижете се за себе си. При необходимост от медицинска консултация, дръжте връзка с лекуващите Ви лекари.

Ако имате нужда от подкрепа, в този форум винаги можете да я получите!

Пожелавам Ви успехи!

психолог Людмила Боянова

Неактивен victoria1

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Бързо сменяне на емоции
« Отговор #3 -: 30 май 2020 00:08:06, събота »

Здравейте! От доста време на сам не изпитвам положителни емоции така както преди. Като си останах вкъщи през карантината нещо в мен се отключи. В началото на епидемията бях добре. След това баща ми остана вкъщи, само той не беше на работа. Търпях много неща до сега и съм ги разбирала, но винаги съм имала възможност да отида на училище, да се почувствам по-добре и да излезна. Баща ми винаги е говорил черногледи неща и е изключително цапнат в устата. Никога до сега не ми е казвал браво за даден успех или дори за нещо малко. Затова не споделям  с него, защото винаги слушам едно и също. Това започна много да ми тежи, някак си не ми беше достатъчно майка ми, сестра ми и всички други хора да ме разбират, а той не. Сетих се за това, което беше казал и аз бях чула без да искам, каза на майка ми: “Виктория тук живее като на квартира за мен тя не съществува”. Започнах да се запитвам за много неща, които съм чула и се замислям как майка ми е реагирала. Много добре знам, че тя не е имала детство и, че не иска същите разправии в нейното семейство, уважавам факта, че ако не беше тя аз сигурно щях да съм много по-зле. Започнах да я съжалявам просто, защото няма какво да променя виждам че тя се мъчи. Тежи ми факта, че може всичко да е по-добре, а аз нямам пълната възможност да направя нещо, освен да си помогна на себе си, но изгубих желание и за това. Запитах се от къде идва проблема и на баща ми, че да е такъв. Разбрах го и това, но аз няма какво да променя, защото е минало. Опитвала съм да говоря с него, но твърде емоционално приемам неговите постъпки. Писна ми да слушам простотии, писна и от мен, че съм такава. Спрях да се храня нормално, започнах да избивам комплексите, които съм чула от него и да се държа по същия начин. Гадно ми беше затова, че не съм като сестра ми, а съм по-слаба, на нея й личало, че всеки ден расте. Някак си започнах да се запитвам какво наистина вече не ми е наред, защо аз го отнасям, като не може да каже нещо хубаво - по-добре да замълчи. Не мога да си почина така както преди в собствения ми дом. Спрях си абсолютно всичко, не исках нищо, защото то не е мое, казах, че тук аз нямам нищо. До сега не съм имала такива проблеми. Не искам и да съм сред много хора, защото просто ми става зле имам чувството, че ме гледат и ме преценяват така както той. Започна и твърде много да се говори, изпадам в едни състояния на безпомощност, не искам да чувам никой. Нервирах се допълнително на целия свят. Трудно ми е да се справям с много несправедливости, опитвам да ги променя и накрая излиза, че натоварвам себе си.
Сега мисля, че съм по-добре, но ми е трудно да си изразявам мнението, защото самата аз не харесвам това, което чувам. Предпочитам да мълча, за да не кажа нещо грешно и да не остана не разбрана, но същото време знам, че няма как да съм разбрана от всички.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Работа
« Отговор #4 -: 30 май 2020 14:49:29, събота »
Здравейте, victoria1!

Казвате, че по време на извънредното положение се е "отключило" нещо у Вас, но аз мисля, че проблемите Ви са датирали от преди това. За съжаление не сте единствената, която изживява семейни проблеми, а те винаги са травмиращи и носят различни негативни емоции. На колко години сте? Разбирам, че сте ученичка и все още сте зависима от родителите си. Ако скоро навършвате пълнолетие, помислете върху варианта да заживеете самостоятелно, като за това, разбира се, трябва да си направите план стъпка по стъпка, по-отрано, а не в последния момент. Завършвайки училище и започвайки работа, ще успеете да сте независима от майка Ви и баща Ви. И да вземете живота си във Ваши ръце. А дотогава - можете ли да отидете при баба, дядо, леля, чичо? Да се махнете малко от негативната семейна среда, в която сте сега? Децата не са и не бива да са буфери и да "оправят" проблемите вкъщи. Важно е да се знае, че Вие сте детето, а родителите Ви - възрастните, които трябва да поемат отговорността както за Вашето психично и емоционално здраве, така и за тяхното. Много е трудно човек като баща Ви да се "превъзпита", да промени песимизма, който най-вероятно таи в себе си отдавна, да промени характера си. Разбирам и майка Ви, която също най-вероятно търпи честите му изблици и е между чука и наковалнята. Но отново повтарям - Вие не трябва да носите отговорност за нрава на баща Ви и емоциите на майка Ви. Радвам се, че искате да помогнете на себе си! Дайте си сметка коя сте Вие, в какво сте добра, какво можете, с какво се справяте, без да се влияете от мнението на баща Ви. Напишете си на лист хартия Вашите положителни качества, Вашите успехи досега, с какво се гордеете. Хубаво е, че донякъде осъзнавате, че нещата, които Ви казва баща Ви, не са такива, каквито са - имате обективна оценка за ситуацията. Опитвайте се да правите това, което Ви доставя удоволствие - слушане на музика, четене на книга, спортуване, рисуване... Недейте да се предавате, защото най-хубавото тепърва предстои!

Успех!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен Jivka Iovcheva

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
  • Аз съм сила, аз съм хармония, аз съм власт!
    • Профил
Re: Работа
« Отговор #5 -: 27 юли 2020 09:20:41, понеделник »
Здравейте колеги психолози!
Мисля, че темата подхваната от вас за коронапандемията е много добра и ще е в помощ на много засегнати хора - както физически, така и психически!
Имам богат опит зад гърба си за работа с хора, така че ако позволите да се включвам и аз със съвети?
Поздравления за вашия професионализъм в този труден момент за нацията ни!

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1355
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Работа
« Отговор #6 -: 27 юли 2020 10:08:02, понеделник »
Здравейте и добре дошла!

Радваме се, че се присъединявате към нас! Ще се радваме да се включвате със съвети!