Автор Тема: Разглезено дете  (Прочетена 1722 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен MonikaD

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Разглезено дете
« -: 1 април 2020 18:01:26, сряда »
Здравейте, пише ви майка на 4-годишно момче, с надеждата да ми помогнете със съвети относно поведението на детето ми. Както вече споменах сина ми е на 4 години, той е умно и добро дете, но прекалено много го разглезихме като родители и това доведе до редица проблеми. Казвам, че е умно или поне аз така си мисля, тъй като правим различни упражнения и задачи,  в книжки за детска градина и с повечето от тях се справя много добре, но разбира се като всяко дете много трудно се концентрира и бързо му омръзва. Това е и като цяло с игрите и нещата, с които се занимава. Оттам следва и проблема с децата, той не умее да играе с други деца, събирала съм го с деца, дори постоянно е с братовчедка си, която е по-малка, но въпреки това не умее. Много често се дразни, дърпа играчките и въобще не слуша какво му се говори. Когато му се каже да направи нещо, той рядко го изпълнява или го прави след като повишим тон. И най-големия ни проблем, е че реве за щяло и нещяло, седи и сам се навива за разни неща и започва да реве. За пример : ние живеем в къща и често сме навън, при което започва да реве и да пита :,, Ще ме вземеш ли навън? ' и аз отговарям :,, Да, ако не ревеш!. Той много добре знае, че аз не го оставям сам и винаги го вземам с мен, но въпреки това реве. Така е и с детската градина водим го, говорим с него и пак реве за нас. Вече не знам как да постъпим с него - опитахме по всякъкав начин с говорене, обещания, поощрения, наказания, викове дори и бой, но той продължава да си прави каквото иска и въобще да не се съобразява с нас. Притеснявам се, че вече е много голям и сме го изтървали, а все по-често ни излага и все по-нетърпим става. Ще ви бъда благодарна ако ме насочите как да постъпвам. Опитвам се често да правим разни неща, четем книжки, гледаме филми говорим кое е правилно и кое не, как трябва и не трябва да се държим, но до там. Само когато иска тогава се държи както трябва, през другото време реве и се държи неприлично.


Благодаря предварително, извинявам се за дългото и дори объркано обяснение.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1355
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Разглезено дете
« Отговор #1 -: 2 април 2020 11:09:25, четвъртък »
Здравейте,

Вашето дете преминава през различни фази на развитие, които го оформят като личност. В момента е в една фаза, която обхваща периода 2-4 години. При тази фаза детето прави първи крачки в това да е самостоятелно. Желанието за самостоятелност е силно и детето става неуправляемо. Ключови думи стават "Няма", "Не", "Не искам". Това не е разглезване. Нормална фаза е, която е добре описана от редица психолози. Съпътства изграждането на личността. Без тази фаза ще се оформи безволев характер и личност, неспособна от един момент насетне да взема самостоятелно решения. Съответно самата нервна система още се изгражда и са възможни периоди, които родителите определят като "подивя тотално и не може да се успокои". В такива случаи може да се помогне на детето да си възвърне баланса, като се смени заниманието с друго, което да е интересно.

Точно, за да може да се положат основите на изграждането на самостоятелна личност, не трябва да има т.нар. "пречупване" на поведението на детето в тази фаза. А систематично обяснение на това как детето само да взема решения. Детето е малко и все още не умее да взема правилни решения, но вече настоява да се опитва да решава само. Това трябва да бъде подкрепяно и напътствано. В никакъв случай не прибягвайте до бой. Това не е решение и може да влоши ситуацията, вместо да я оправи.

Вие следва да продължите систематично да обяснявате на детето си как да взема решения. Примерно: "Сега ще ти сложа шапка, защото е студено и без шапка се настива." Т.е. за всяко действие следва да се посочва и причината за него. А не само: "Сега ще ти сложа шапка", тъй като детето не разсъждава като възрастен и още няма изграден този навик да мисли за бъдещи последствия. Когато постоянно му се напомня по индиректен начин, че има такива, то се учи да мисли в перспектива.

По отношение на социализацията. Примерно, ако Вашето дете дърпа играчките от друго дете, можете да му обяснявате систематично, че трябва да мисли в посока как с другото дете да играят заедно. Тук особеност е да не го учите да отстъпва играчки, а да предлага заедно с другото дете да играят с тях и да включвате двете деца (или колкото общо деца са в дадения момент) в подходящи за всички тях съвместни игри. В противен случай синът Ви ще се почувства изолиран от процеса на играта. Може да започне да гледа на играта с други деца като на: "все ми вземат играчките и ми правят забележки", а от там до: "по-добре да не играя с другите, щом ми вземат играчките и ми правят забележки", пътят може да се окаже кратък.

По отношение на :

"Така е и с детската градина водим го, говорим с него и пак реве за нас."

Можете да прочетете отговорът ми до друга жена, тъй като считам, че би бил от полза и във Вашия случай. Ето линк: КЛИК

Психолог Людмила Боянова