Автор Тема: Клетката, в която живея  (Прочетена 1398 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kvulchev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Клетката, в която живея
« -: 26 януари 2020 21:40:12, неделя »
Здравейте. Осъзнавам колко глупаво е да изпадам в подробности за личният си живот и да го излагам на показ, но просто нищо друго не ми остава. В момента имам страшно много проблеми. Напоследък стана модерно хората да са депресия и винаги съм гледал на това странно, но мисля, че в момента се намирам в нещо такова. Чувствам се сякаш оглупял. Бях много общителен, а сега много трудно общувам с хората и сякаш не съм толкова продуктивен, колкото бях. Не ми се прави нищо. Проблемите са много, но тъй като ще отнеме много време да напиша за всичките. Ще напиша за любовният ми проблем, който смятам за най-важният. Като ще се постарая да е максимално кратко, точно и ясно.




Та.. нямам приятелка от 16 годишна възраст. Вече 12-13 години.
Дори към тази връзка, когато бях на 16 се отнесох неблагодарно. Момичето ме обичаше истински,
а аз се отказах. Защо? Имах някакво свръх самочувствие. Радвах се на голямо внимание от страна на жените.
От там нататък защо имах проблеми с момичетата..
Същите причини- неблагодарност, търсене на перфектната. Прекалено избиране
и накрая все сам седях. После започнах да взимам наркотици, доста време и когато
ги спрях изпаднах в депресия. Не можех буквално да обеля две смислени приказки.
Чувствах се меко казано тъп. Целият ми свят се промени и всичко стана като
черно-бял филм. Радостта от живота ми изчезна и така, шанса ми да имам приятелка
значително намаля. Не само момичетата, но и всички хора сякаш страняха от мен тогава
и нормално. Депресираният човек не е приятен за хората, също както биха предпочели
прясното в магазина, а не разваленото. Та.. много години така и какво ме спаси тогава..
Спорта ме спаси и няколко кризистни ситуации, в които трябваше да оцелявам.
Те ме направиха по-силен и лека полека се измъкнах. От няколко години се срещам с
различни жени и всеки път нещата завършват много зле. Може би огромната нужда, която
напира в мен отблъсква момичетата, не знам. Мен в същото време ме е страх да се обвързвам,
но въпреки всичко не спирам да се опитвам, защото искам да имам един ден деца, а и не
ми се живее сам. Искам да я преодолея тази бариера. Та.. страховете ми са основно, че ще загубя свободата си.
Свободата да правя каквото искам, да харесвам каквото искам и да бъда който искам. Сякаш когато се захвана с някое момиче
и спирам да бъда себе си. Убивам себе си по този начин. Самозабравям се, само и само за да и се харесам и зад
всичко това стои една изгаряща нужда да имам приятелка и да правя секс. Тая нужда е станала толкова
голяма, че се е превърнала в една голяма, огромна решетка, която ме е затиснала от всички страни.
Колкото и да се самозаблуждавам, че при следващото момиче нещата ще са по-добре. Не, не стават по-добре, а по-зле...
Друг проблем ми е, че съм и много чувствителен и най-малката грешка от страна на потенциалният-партньор ме съсипва.
Някак не мога да се отпусна на нещата, така както го правех навремето. Вече няма чак толкова голям интерес към мен.
Ако мога да го обясна метафорично. Все едно съм един рибар и няколко месеца веднъж ми изкача една риба и аз я дърпам толкова силно и невнимателно, че късам куката.
Наистина колкото повече години минават, в които съм сам, толкова по-трудно ми е да създам нещо ново, да бъда по-отпуснат и някак нещата да вървят от самосебе си, както беше преди.


Неактивен kvulchev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #1 -: 26 януари 2020 21:56:13, неделя »
Здравейте. Осъзнавам колко глупаво е да изпадам в подробности за личният си живот и да го излагам на показ, но просто нищо друго не ми остава. В момента имам страшно много проблеми. Напоследък стана модерно хората да са депресия и винаги съм гледал на това странно, но мисля, че в момента се намирам в нещо такова. Чувствам се сякаш оглупял. Бях много общителен, а сега много трудно общувам с хората и сякаш не съм толкова продуктивен, колкото бях. Не ми се прави нищо. Проблемите са много, но тъй като ще отнеме много време да напиша за всичките. Ще напиша за любовният ми проблем, който смятам за най-важният. Като ще се постарая да е максимално кратко, точно и ясно.




Та.. нямам приятелка от 16 годишна възраст. Вече 12-13 години.
Дори към тази връзка, когато бях на 16 се отнесох неблагодарно. Момичето ме обичаше истински,
а аз се отказах. Защо? Имах някакво свръх самочувствие. Радвах се на голямо внимание от страна на жените.
От там нататък защо имах проблеми с момичетата..
Същите причини- неблагодарност, търсене на перфектната. Прекалено избиране
и накрая все сам седях. После започнах да взимам наркотици, доста време и когато
ги спрях изпаднах в депресия. Не можех буквално да обеля две смислени приказки.
Чувствах се меко казано тъп. Целият ми свят се промени и всичко стана като
черно-бял филм. Радостта от живота ми изчезна и така, шанса ми да имам приятелка
значително намаля. Не само момичетата, но и всички хора сякаш страняха от мен тогава
и нормално. Депресираният човек не е приятен за хората, също както биха предпочели
прясното в магазина, а не разваленото. Та.. много години така и какво ме спаси тогава..
Спорта ме спаси и няколко кризистни ситуации, в които трябваше да оцелявам.
Те ме направиха по-силен и лека полека се измъкнах. От няколко години се срещам с
различни жени и всеки път нещата завършват много зле. Може би огромната нужда, която
напира в мен отблъсква момичетата, не знам. Мен в същото време ме е страх да се обвързвам,
но въпреки всичко не спирам да се опитвам, защото искам да имам един ден деца, а и не
ми се живее сам. Искам да я преодолея тази бариера. Та.. страховете ми са основно, че ще загубя свободата си.
Свободата да правя каквото искам, да харесвам каквото искам и да бъда който искам. Сякаш когато се захвана с някое момиче
и спирам да бъда себе си. Убивам себе си по този начин. Самозабравям се, само и само за да и се харесам и зад
всичко това стои една изгаряща нужда да имам приятелка и да правя секс. Тая нужда е станала толкова
голяма, че се е превърнала в една голяма, огромна решетка, която ме е затиснала от всички страни.
Колкото и да се самозаблуждавам, че при следващото момиче нещата ще са по-добре. Не, не стават по-добре, а по-зле...
Друг проблем ми е, че съм и много чувствителен и най-малката грешка от страна на потенциалният-партньор ме съсипва.
Някак не мога да се отпусна на нещата, така както го правех навремето. Вече няма чак толкова голям интерес към мен.
Ако мога да го обясна метафорично. Все едно съм един рибар и няколко месеца веднъж ми изкача една риба и аз я дърпам толкова силно и невнимателно, че късам куката.
Наистина колкото повече години минават, в които съм сам, толкова по-трудно ми е да създам нещо ново, да бъда по-отпуснат и някак нещата да вървят от самосебе си, както беше преди.
Вече съм на 29 и повечето жени на моята възраст са женени и с деца. Много е трудно да си намеря половинка. На всичко отгоре и здравословното ми състояние е много зле, близко до смъртта. Взел съм мерки за всичко. Имам огромно желание да подредя всичко и имам начертан план, който следвам без да се отклонявам. Смятам, че този план ми е последният влак и го следвам. Работя, събрах пари и започнах скъпо лечение. Искам да оздравея. Събирам пари и за образование. Макар, че съм голям вече, искам да уча за учител и да работя интелектуална работа, в която да мога да чета и да се развивам. Искам да създам семейство и да възпитам деца.

Не вярвах, че всичко това може да ми се случи, но се чувствам сякаш завъртян в собствения си капан от мисли. Чувствам се зле и взимам грешни след грешни решения, а изход сякаш няма.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #2 -: 27 януари 2020 18:48:07, понеделник »
Здравейте, kvulchev!

Не мисля, че взимате грешни след грешни решения. Вие сте си направил план с конкретни цели за бъдещето, който следвате - лекувате се, събирате пари за университет, насочил сте се към специалност, която да изучавате, искате да създадете семейство. Всичко това е чудесно! Просто Ви трябва малко повече увереност в собствените сили и възможности и ще видите как нещата лека полека ще си дойдат на мястото. Недейте да губите надежда! Когато разберете, че перфектна жена няма, перфектни хора няма, тогава ще Ви е по-лесно да си намерите приятелка. Опитайте се да не действате като хищник, който иска да хване плячката си, защото това се усеща и е отблъскващо. А страхът от загубата на независимост мисля, че съвсем естествено ще се премахне от Вас, когато намерите Жената. Тогава ще Ви е приятно да споделяте време заедно, да правите нещата, които обичате, заедно.

Успех!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен kvulchev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #3 -: 28 януари 2020 00:51:00, вторник »
Там е работата, че за да събера необходимите пари аз работя в чужбина, където търпя безброй унижения. В същото време нямам и никаква социална среда и работя работа под голям стрес. Не знам дали като психолог сте на това мнение, но смятам, че точно липсата на социална среда е причина за депресия. За мен тя е от изключително значение. И там е работата, че заминах за да събера пари за да се лекувам след това. А докато ги събирах здравето ми се влоши. След това ги събрах за да си възвърна пак здравето. Всичко това ми се струва един омагъосан кръг. Но просто съм наясно, че в България няма как да изкарам тези пари за да сбъдна мечтите си. Тук заплатата стига единствено за да оцеляваш. И така жертвам едното за сметка на другото.  Заминах за да си оправя живота, а всъщност го влоших и започнах да се чувствам депресиран. След няколко месеца ще се прибера с необходимите пари, с които ще построя бъдещето си, но освен тях ще нося и един куп проблеми. Освен това събирайки ги усещам как времето ми се губи. Как нямам търпение да дойде почивният ден всяка седмица и как нямам търпение да дойде началото на лятото, когато ще приключа. И всичко това ми пречи да се радвам на настощият момент. Аз искам точно това. Да не бързам са целта, а да се радвам на момента, на пътя. 

Неактивен kvulchev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #4 -: 28 януари 2020 08:29:18, вторник »
Не искам да звуча сякаш се оплаквам. Просто осъзнавам, че лошото отношение, което се налага да търпя и това, че съм напълно сам сред чужденци са причините да се чувствам депресиран. Здравословните ми проблеми са свързани с корема и понеже съм силно чувствителна личност, приемам всичко много навътре. Имам няколко кървящи язви и проблема е изключително сериозен.Работата ми е в Гемания и шефовете ми, както повечето германци са прекалени перфекционисти. Само за една елементарна грешка, като това да счупиш чаша примерно ти се нахвърлят всички отгоре сякаш си убил човек. Постоянно те гледат в ръцете и ти правят забележки, доста често несправедливи. А аз, понеже немският ми е изключително слаб, не мога да се защитя. И именно това, че не мога да се защитя е причината. Натрупва се всичко това и просто в един момент се чувствам като някаква овца, която я командват, обиждат, а тя нищо не прави, мълчи и търпи. Целта, която имам си заслужава и само тя ме кара да продължавам. Просто си казвам, че един ден като се върна и всичко това приключи, някак раните ще зарастнат и ще успея да се излекувам с времето, от това, което се насабира в мен. Не знам дали логиката ми е правилна. От друга страна не искам да разочаровам другите около мен, които са свидетели на това, колко често си сменям работата и как се отказвам винаги.

Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #5 -: 28 януари 2020 10:20:46, вторник »
Аз също съм в чужбина понеже натрупах заеми заради здраяословни проблеми. Чужбина обаче освен недостатъците, че ни третират лато роби има и предимства. Едно от тях е здравната политика на повечето страни от ЕС. Защо не се обърнете към немските лекари да ви решат проблема?
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен kvulchev

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Клетката, в която живея
« Отговор #6 -: 29 януари 2020 08:02:50, сряда »
Чужбина е общо понятие. Някъде има повече позитиви, другаде има повече негативи. Относно лекарите, вече се лекувах там и не видях нещо по различно освен скъпата им апаратура и скъпите цени на услуги. Както казах съм взел мерки за здравето си. Започнах скъпо лечение и се надявам да има резултат. Писах тук защото смятам, че депресията и това са взаимно свързани. Може би не е правилно точно сега да мисля за любов, на фона на всичките тези проблеми. Вече не знам за кое напред да мисля.. Благодаря ви все пак.