Проблем с общуването

[ralitsam]

Здравейте, жена на 22 години съм. Причината поради която пиша е, че се чувствам зле без особена причина (сякаш съм в депресия). Просто средата, в която попаднах (а това не беше скоро) е много над моето ниво (и от финансова гледна точка, и от гледна точка на интелигентност), и като се съберем не знам какво да говоря, как да се сближа с хората. По принцип това мисля, че се дължи на училището, което съм посещавала, тъй като всички около мен са от елитни училища и знаят много повече неща във всяка сфера, а аз съм от обикновено средно училище. Винаги съм имала проблеми с общуването с хората, но преди се справях по-добре. Чувствам, че съм тъпа, че не разбирам от нищо, и не мога да си споделям мнението често, защото си мисля че хората ще ме помислят (даже си мисля че вече ме мислят) за "умствено изостанала". Всичките ми близки са далече от мен, тъй като съм в друг град. Нямам много приятели тук (не знам и как да си намеря), а понякога отново без причина те като поискат да се видят с мен измислям оправдания за да не се видим. Нямам много хобита, а не искам единствената ми тема на разговор с колежките да е университета. Никой не ме харесва и никой не иска да прекарва време с мен, защото съм доста скучна може би. Даже и човека, с когото флиртувам (не знам дали точно сме във връзка), не прекарва време с мен, живее в друг град. И все пак мога да бъда по-забавна с по-близките си хора, но съм доста затворен човек, не знам какво да правя, как да се науча да общувам с хората...

[ЦециВихронрав]

Психоложките ни ще отговорят по-късно, но аз бих искала да коментирам от гледната точка на обикновен човек.

Просто средата, в която попаднах (а това не беше скоро) е много над моето ниво (и от финансова гледна точка, и от гледна точка на интелигентност)

Аз съм със средно образование и никога не съм печелила много пари. За сметка на това повечето ми приятели са с по две и повече висши образования и са все преуспели и заможни хора. Аз също си имах депресивен момент в който мислех, че не съм на нивото на приятелите и познатите си и бях започнала да се затварям и страня от тях, докато една дружка не ме насмете здраво и не ми обясни, че ако аз съм глупава и не на ниво то никой от всички умни и преуспяващи хора около мен не би ми дал приятелството си. Тогава осъзнах, че образованието и парите не ти дават ниво, а отношението към другите. Сега продължавам да си имам същите тези умни, интелигентни и богати приятели, но вече не се чувствам като грозното патенце сред тях, а просто се наслаждавам на взаимното приятелство и обич.
Та мисълта ми е, че не трябва да се подценявате и да избягвате хората около Вас. А следващият път когато Ви поканят да излезете не отказвайте, защото така рискувате да помислят, че сте надута вместо да усетят, че сте притеснителна. И когато не разбирате нещо не се притеснявайте да попитате. Аз винаги питам и съм забелязала, че по-умните и знаещи от мен се радват да споделят знанията си и това, че питам не ги кара да ме мислят за глупава.
Колкото до това да се научите да общувате с хората... Мисля, че работата с психолог ще Ви помогне повече отколкото куп съвети от тук и там. Но като начало се усмихвайте повече и когато се почувствате притеснена вместо да се затваряте в себе си просто си кажете колко Ви е притеснено. При мен този подход действа. Хората по принцип са готови да помогнат (е, има и изключения), проблема е, че често бъркат притеснението на някого с надутост.

[mariya_koeva]

Здравейте, ralitsam!

Поведението Ви предполагам, че наистина се дължи на притеснение и тревожност - емоции, които могат да накарат човек да си "глътне езика". Много често, когато човек общува с хора, които не са му приятни или го карат да се чувства неловко, се държи по необикновен начин. Започва да заеква, да отговаря по необичаен начин, да се опитва да прикрие напрежението, което таи. Сигурна съм, че не сте глупава. Използвайте предизвикателството, което Ви се отправя в момента, за да се научите да общувате с различен тип хора. Винаги човек може да научи нещо ново от друг, който е по-компетентен. Не се чувствайте неудобно в компанията на въпросните хора. Иначе - разбира се, че в личностен план е добре да развивате различни умения и компетентности, които от своя страна да развиват усещане за самочувствие. А що се отнася до общуването като цяло - не е лоша идея да се включите в доброволни акции и кампании, да станете социално ангажирана, да се запознаете с различни глобални проблеми, с които се опитва да се справи човечеството. По този начин ще доизграждате още повече умението си за общуване с другите. Най-важното - не се опитвайте да се харесате на всяка цена, защото ще загубите себе си.

Успех!

Мария Коева
психолог

[ralitsam]

ЦециВихронрав много Ви благодаря наистина, защото днес нарочно дадох всичко от себе си да не се подценявам, и водих много приятни разговори; не знам защо понякога се притеснявам толкова, а това от своя страна води до безсъние, стрес и всякакви такива признаци и ставам още по-притеснителна, и се въртя в такъв кръговрат.
mariya_koeva Да, наистина от дълго време се опитвам по всякакви начини да се развивам, участвала съм кампании, и други такива. Но просто вече нямам толкова време за тях, и тази година не мога. Опитвам се да чета книги, да гледам филми, които не съм, искам и да излизам, но винаги аз каня хората на кафе или някъде другаде, и ми се струва че това е кофти.

[Kaloyanv]

"Всеки е гений, но ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще изживее целият си живот, смятайки че е глупава" Алберт Айнщайн.