Автор Тема: История за оскър  (Прочетена 1243 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baby_951

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
История за оскър
« -: 5 септември 2018 01:44:17, сряда »
 Когато бях 1-ви клас  бях  постъпил в училище с доста смесен етнически прираст ( турци ) при което класната ръководителка която ни беше позната изискваше доста от мен и когато не носех успеха който тя искаше ме малтретираше за назидание на другите българи от класа който бяхме малко . Удари с показалката шамари по врата и така  . Издържах до края на трети клас при което се оплаках на нашите и ме преместиха в друго училище . Но там пак се почна но не от госпожите от майте съученици  бой подигравки че съм бил пълен здраво до 8-сми клас . Нашите бяха заети да работата а по голямата ми сестра беше точно в пубертета и излизаше доста често и аз оставах сам с майте мисли  и проблеми . Едвам издържах всичко това .Когато завърших осми клас отидох в друго училище . Там исках да направя добро впечатление и почнах да се държа малко с по голямо самочувствие а и аз до тогава не бях излизал даже и да пия едно кафе с приятел . Накрая мойте действия пропаднаха и пак започнаха само подигравки и точно тези хора който ме подиграваха и в старото ми училище бяха в другия клас и тормоза започна отново подигравки обиди и тн. Но сред хората имах и приятели имаше едно момче Христо който ме изслуша и ме успокой страшно много . И до ден днешен съм му благодарен ! От тогава започнах да чета психология как да общувам как да се развия и как да стана щастлив .  По това време по ровене по нета намерих и този форум . Който ми помогна до една част малко да изградя  себе си на по горно ниво като личност но не чак до тази която исках . Тогава се запозах и с първата ми любов бях пълен и тя ми обърна внимание е тогава бях на седмото небе . И почнахме да излизаме при което тя не беше дествена  а беше по малка от мен с две години . Бях в шок но както и да е . Скарахме се преди да замине за Америка за три месеца и аз е чаках . Почнах  да работа какво ли не да събера парички и като се прибере да е заведа на романтична вечеря . Дойде си заведох е всичко направено и бум изневерила ми първия ден както беше се прибрала . Тогава по това време се забърках и с лоши компании който ми промиха психиката . Станах по повърхностен пукаше ми само за мен жените ги сменях много бързо пиех доста ( както всеки в пубертета)  с две думи егоист . И наранен от жените си го изкарах на момиче което не го заслужаваше и което ме обичаше найстино бяхме смесена двойка и това не ди даваше много опции . И накрая спахме заедно аз  го направих за първи път тя с мен за първи път но с две думи държах се много кофти . Видях си грешката и резултата и точно това . Ме накара да си кажа че така с човек повече няма да се държа . И от тогава зарязах старата компания намерих си 2 приятелчета който бяхме като братя три години всеки ден заедно и накрая се скарахме заради женски интриги и лъжи . Мен ме заболя много .Останах сам с себе си започнах да излизам с едно момче от моя клас свестен беше и така с него се скарахме заради сегашната ми приятелка . Понеже и с него бяхме близки а той малко взе да ревнува че излизах повече с приятелката ми отколкото с него . И тогава когато се скарахме останах само с сегашната ми приятелка . С която в течение на 10 , 11 и след 12 клас  сме тръгвали и се е този след 12 сти . Три години заедно с нея ти разказах положението . Мисля да го направим защото тя и без това го иска сама дали ще е  с мен или по късно с някой дет въобще не му пука за нея . По добре е да съм аз . Ся като се замислих и разказах това си намирам неща който може да си докарали травми и затова да мисля така .Не го бяхме правили доста време също и от страх да не ми изневери може би и от ниско самочувствие ... И да след като останахме двамата  аз започнах малак бизнес с мебели от палети който тръгна леко с една малка работилница . Изкарах година и ме връхлетя на нова година .Една кашлица задушаване запъхтяване да мина две крачки и не мога да дишам . Болки по цялото тяло . Отидох на лекар оказа се Синдром на Хашимото и Анемия . От там хапове здраво три месеца постоянно спане отпадналост болки . И след три месеца караници хапове и мрънкания изпаднах в депресия . И от там се почнаха нервни кризи избухвания агресия от моя страна и предимно към нея ( не съм е удрял но удрях стената) и болките и беше някакъв ад имах чувството че не мога да правя нищо колебание в всичко ниска само оценка тя говорише с мен но колко опит има в разговорите едно 20-сет годишно момиче ...  От там почна да ми говори че съм бил женчо като желе нищо не съм бил правил с живота си тя била мъжа ... А аз много е разбирах какво ми говореше аз си живеех в моя филм  ;D и така благодарение на нея намерих човек с алтернативна медицина и от доста време насам не пия хапчета и подобрявам състоянието си  болки няма . Но все още си имам засилени паник атаки от детството и за бъдещето че живота ми е свършил че нищо няма да направя .  на моменти не мога да дишам  дори  и се изнервям но вече поне не изпадам в нервни кризи да викам и удрям . И след тази болест загубих искрицата живот в себе си и след такава изтощителна връзка . Започнах да се чуда да пробвам като го направим как ще се развият нещата и ако не се оправят до няколко месеца да си дам почивка и да прекратя с нея отношенията или да си останем приятели . Не знам сложно ми е малко още и объркано .И сраха който ме обзема постоянно че може след като скъсаме да не потръгне живота ми и да стане още по зле . Страх от всичко ... И в съня си го осещам чак и се будя .  Всичко дойде от тежката връзка и болестите . Преди го имах но в нормални количесва ...
Историята с момичето което е споменато по горе !

 ! Запознах се с едно момиче когато бях в гимназията .  Тя също беше в гимназията но тя е по-малка от мен .Когато  тръгнахме ходихме няколко месеца и скъсахме при което се събирахме и разделяхме няколко пъти . Но последния път вече сме заедно доста дълго време . В началото на този път заедно се разбирахме беше яко и готино. Но по това време много започнахме да се затваряме  и да излизаме само двамата . Не сме излизали с общи компании много от доста време . И просто така се случки, че почнахме да се караме за всичко . За минало ,бъдеще ,настояще , дори и за интимност . .Бяха отправени към мен обиди .  Мен лично ме отблъснаха тези неща като караници обиди и натяквания за миналото за онзи момент и скандалите станаха толкова сериозни с викове истерии и нервни кризи, че и дори не исках нищо интимно с нея за онзи момент . Задоволявахме се не напълно . Просто тези скандали натяквания и обиди ми дойдоха много . Държи са на ровичкането на проблем толкова много че трябва да се обяснява до край за всичко до карфица  . С течение на година заедно имах ме  доста сринати отношения един към друг . А момичето не беше го правила и когато сме говорили за това съм и споделял че искам да е по-специален първият път (обстановка  настроение място и така ) . Но с течение на времето скандалите се увеличиха и почнахме и за това да се караме  за интимността и всичко ескалира супер сериозно . С целият му късмет се разболях от болест която лекувам и се чувствам по-добре .   Момичето остана при мен подкрепяше ме ( оценявам го ) но скандалите си продължаваха и продължаваха . А аз изпаднах в депресия от всичко ставащо .Изгубих си живота който имах работа , приятели , университет, дори и качих килограми .  И точно когато бях в депресия тя започна да ми говори че не сме правили нищо заедно като гаджета и ,че преди това заедно не сме правили нищо(интимно)  . Че не съм е искал  ,че само ми  говорила и ми търсила вниманието  . И разговори тип минало и даване на примерни .Викове обиди мрънкане натякване ирония и номера . Приех нещата сериозно и казах ,че искам да се успокоим и да се случат нещата хубаво за нея и мен .Но тя упорито мрънкаше и дрънкаше за някакви глупости натяквания и за интимността   . Имах  чувството че ако го направим ще е на сила и не го исках ...  И по този начин нещата се влошаваха супер здраво . Тя ми говори аз оправдания ... Имахме някакви затишия но докато се отърсим пак се почваше и така до ден днешен . Не сме били интимни постоянно си намираме кусури и проблеми . И не можем да се успокоим и да сме заедно както трябва.Тя приема акта като каша а не като нещо хубаво между нас . Сега сме ту добре ту зле .  Мислих си да го направим и да видя как ще се развият нещата но ...  И да го направим тя ще ми натяква после и това ,че ми е говорила за интимност  и заради това че са се случили нещата така  . ( А така не ми е окей )  Мисля си от няколко седмици какво ли ще е да се разделим . Но ме е страх и имам някакво чувство на срам в мен и на вина не мога точно да го опиша и леко се чувствам притеснен да не остана сам ( по точно страх от неизвестното и съм се спрял на сигурното ) А как да и го кажа ? Заедно сме помагали сме си споделяли сме си и просто не мога ей така . Нищо не става ай де чао  . Хора много ми объркано в момента помагайте хем искам да сме заедно хем не мога да ги търпя вече тия неща  .
Аз съм 22 години тя е на 20 години  .
Просто не издържам на напрежението нервите адреналина и затвореното състояние което съм .Не правя нищо с живота си и тъпча на място ! Според вас къде се коренът проблемите и от къде да тръгна да си оправя живота и да премахна несигурност ниското самочувствие тн. Благодаря ви !

 
 

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: История за оскър
« Отговор #1 -: 7 септември 2018 00:26:04, петък »
Здравейте, baby_951!

Информацията, която сте дал, е доста хаотична. Имате гадже, с което все още не сте правили секс. Тя Ви "натяква", че нямате сексуален живот, а Вие се чудите дали в крайна сметка да го направите с нея. Правилно ли съм разбрала? Ако е така, защо се притеснявате от интимност с това момиче?

Проблемът с ниската самооценка, избухливостта и депресивните състояния, в които изпадате, се корени още в детството, когато сте бил жертва на физическо насилие в училище. На всичкото отгоре не сте усещал подкрепа от семейството Ви, тъй като явно родителите Ви са били заети с работа. Хубаво е, че пък сте имал някакъв приятелски кръг. И тъй като травмите от Вашето детство не са отработени, сега, когато сте на 22 години, те продължават да Ви "преследват". Колкото повече отлагате момента, в който трябва да започнете да променяте нещата, толкова повече те (нещата) ще Ви пречат да живеете щастлив и пълноценен живот. Форумът е ограничено виртуално място, който не би могъл да Ви предостави такъв максимален ефект, какъвто бихте получил от дългосрочна психологическа помощ. Ще се радвам да Ви помогна и да осъществим по-задълбочен контакт. Ако желаете, свържете се с мен по лично съобщение и ще обсъдим вариантите за дългосрочна консултация.

Желая Ви успех!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com