Здравейте отново, Натали!
Разбирам желанието Ви да помогнете на сина Ви, но насила няма как да го накарате да посети психолог. А това е най-ефективният вариант. Иначе може да се опитате да разговаряте с него, но в момент, когато и Вие, и той сте спокойни, не сте ангажирани със странични дейности и обстановката предразполага добра комуникация, в която да му обясните, че сте загрижена за него, защото го обичате и искате да бъде отново щастлив. Че забелязвате как е по-нервен и по-сприхав, но това не му го казвате с цел "натякване", а защото подобно поведение ще му пречи занапред в живота. Че една раздяла не значи, че оттук нататък трябва да гледа само в черно-бели краски и да не търси истинската любов. Вие познавате сина си и съм сигурна, че ще намерите начин да му кажете тези неща, без да се създава излишно напрежение. Отново казвам, че е най-добре да го насочите към разговор с психолог. Но в никакъв случай насила. Работата със специалист изисква време и постоянство, но дава най-задоволителни резултати.
Мария Коева
психолог