Автор Тема: Объркана съм както никога до сега  (Прочетена 2630 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Tonchii

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Объркана съм както никога до сега
« -: 30 май 2018 15:05:40, сряда »
Здравейте!
Казвам се Антония, на 34 години и стигнах до извода , че имам нужда от помощ.Не съм сигурна кое е правилно, нито какво чувствам :( .Моята история започна когато бях на 17 и тъкмо завърших училище.Таботех в един бар на морето, където се запознах с настоящия ми партньор.Влюбих се, а и видях възможност да се преместя в по-големия град.Така и стана, но не след дълго той той започна да ми посяга без причина.Пиеше, заяждаше се с мен и ме удряше.
На никой не споделих, бях сигурна че трябва да си тръгна и се заканвах, че още един път и край..Но уви, Незнам защо не събрах смелост и все още сме заедно.За съжелемие, моя приятелка ми Доде на гости и стана свидетел.Майка ми също, както и брат ми.Аз все си го оправдавай и все прощавах на следващия ден.С течение на времето, се научих да живея така, спрях да социализирам.Той все твърдеше , че ми е като майка и баща, все трябвало да ме учи и да ми показва кое как..Бях малка и неуверена..Но само в къщи.На работа бях и съм оценена и доста добра.С годините се справях все по добре със всичко, но в къщи все нещо не е Ок.Страхувах се да не объркам подправките като готвя, да изляза с приятели за по питие.., и все пак, той успяваше да ми даде любов или нещо , което ме караше да се чувствам добре, да ме изпитвам нужда от повече..Трудно ми е да го изразя с думи..И така няколко години и се изместихме в Кипър, имахме работа и всичко беше Ок, но той пиеше ли пиеше, и ме удряше и ми се караше и така, докато аз не си потърсих компания и приятели с които да излизам..Не че нещо се промени, но аз имах моето място, моите приятели, хора с които да се забавлявам.А с него не можех да излизам, освен на вечеря, .Винаги имаше напивания и недай си боже някой да ме заговори..
Случки много, 16 години от моя живот.Не мога да се преборя с пиенето и агресията.Сексуалния ни живот е нула от около 12 години.Понеже съм била не опитна и той решил да ме остави да се науча да си искам сама..Така с годините,аз задоволявам него, но реално той мен не.Така започнах да си търся любов и секс навън, и все олучвах на неподходящи.Искаше ми се, да срещна човека, който ще ме извади от скучния ми живот.Уви, там някъде се примирих, с възходи и падения, продължих да съм с него.Омах моменти когато страшно много го обичах, но и такива в които го мразех..Тъкмо започвах да се сближаваме и да го чувствам като милото ми момче..,той се напива и аз пак назад.С годините продължи да ме поучава и изразява и налага мнение.Ако аз като изложа моето, той не го приема ако не изложа аргументи .Аз не обичам да споря с него, пък и някак си успява да ме забие психически, да ме подтисне и накрая аз просто се съгласявам.
Не пие всеки ден, преди пиеше всяка седми ца веднъж или два пъти.Сега пие веднъж седмично,но по два дни, не ме удря вече, но пък е раздразнителен, търси внимание , заядлив.Убива емоциите си там, несигурен е за бъдещето и някак си иска от мен да реша и направя нещо .Признава си, че е слаб и несигурен, негативен, но не пропуска да направи забележка.Аз се чувствам като в капан, тъкмо взимам решение и после ми става жално, той ще страда, няма приятели, нито стабилна работа..Родителите ми не го харесват, той и тях поучава, както и брат ми,за което много ме боли.Пред мен си позволява да ги обижда и критикува, и все ми напомня как започвам да приличам на тях за някой неща.., и как трябвало да се променя.
Излезе ми оферта да замина за Норвегия за зимния сезон и двамата взехме решение да отида.Имах нужда да дишам и ми беше толкова хубаво да съм сама.След два месеца, един колега започна да показва интерес, но аз не му обръщах внимание.Тогава с моя приятел бяхме в отлични отношения и аз не се интересувах от никой друг.Но той продължаваше да пие.Казваше че самотата е най-големият му враг.Човек без хоби и без приятели, само някой друг колега..На работа все не му върви, трудно му е да се адаптира...
Аз от моя страна, от чисто сексуален аспект, излязох с въпросния колега.Мъж на 54, а приятеля ми е на 48.И така се срещнахме няколко пъти и мач ми харесваше.Чувсвах се жена, желана и красива.Сезонът свърши, предложиха ми работа за лятото, но аз отказах.След разговор с приятеля ми, решихме да приема, така и стана.Първо се прибрах при него за два месеца, но не вървеше, към края запознахме да се сближаваме и обичаме, както и да плануваме бъдещето.Той трябваше да започне да учи език, да изкара курс за СКатегия и да се концентрира върху качество то си на живот.Аз от моя страна, получих повишение, а колегата, той си беше там.Той ме чакаше, искаше, обичаше, беше мил и грижовен, обсипваше ме с цветя..Лека полека започнах да се подавам на красивите чувства и това,ме някой се грижи за мен.Толкова хубаво, изместих се при него и заживях един паралелен живот на щастие, без алкохол и упреци.Защо си лягам късно, защо спя много, защо не сготви преди да излезеш с приятелки, защо забрави да купиш олио, защо пускаш пералнята сега,като се прибера ли намери да правиш това..Не можех да повярвам колко хубаво може да и бъде.Но, трябваше да взема решение., а това не го умея..Забременях, толкова много исках това дете, но толкова ме беше страх.Не исках да приключа 16годишнацвръзка така.Нсправих аборт, съжелявам..
Моят приятел така и не седна да учи език, нито изкара курса, нито си готвеше.., а чиниите в мивката бяха честа тема.
Ето ме тук, върнах се в Кипър при него, но вече бях взела решение да се разделим.Искам да се върна при човека, който ми дари любов.Живях един паралелен живот, причиних го на себе се, на него и пак ме е трудно да направя стъпката.
Прибрах се и приятеля ми започна темата за дете, кога съм щела да се наканя..Тази тема е актуална като си пийне , три уикенда, по две дни пиене, и аз му казвам, но Рой не чува и не помни.Казах му че ме страх от алкохола, от това как ще се държи с мен когато вече имаме дете.Той иска дете и твърди че няма да пие .Знам че ще е добър баща, няма да нарани детето, ами аз.., аз къде съм.А,ако объркам нещо, ако забравя да купя нещо от магазина или възпитавам детето както на него не му харесва?!?И въпреки моите отговори, той не ги приема като причина да не предприема стъпката за дете.Та ние дори не правим секс, когато ме пожелае е пил и аз отказвам.Когато не е пил, просто ме го чувствам.И продължавам да се чудя, ще сгреша ши като го напусна?Ами ако се промени?Ами другия мъж, май е доста въздрастен?Ще се справя ли ?Не искам да го нараня, той ще остане сам...Само мен си има истински.Мога ли да се примиря или ще си задавам тези въпроси до живот?Толкова съм слаба и нерешителна.Той има нужда от помощ, има нужда от някой да се грижи за него.А аз искам опрости да съм щастлива, но не за ден два или за час, а за постоянно.Без да ме е страх , че ще се напие в петък.Без да ме е страх да кажа твърдо кое не ми харесва.
Паралелно, колегата ми в Норвегия просто ме блокира.Получих съобщение, че ще говорим след лятото, или когато реша и действам.Той ме обича, но кой мъж ще иска да е втория, скрития..?
Много ми е трудно,изпитвам страшна вина.И като чели просто си свиквам пак на стария начин на живот и леко леко щастието от преди месец ми се отмива.Незнам лак да го направя, как да съм сигурна в решенито си, без да се двоумя и чудя..Греша ли, той алкохолик ли е?Казва не, не съм..Казва, виж, сега не те притеснявам , просто си пия и слушам музика..
Опитвам се да си спомня някой случки от миналото, но като че ли имам бели петна, не помня..Сякаш не са се случвали! Това ли е живота?


Благодаря!









Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Объркана съм както никога до сега
« Отговор #1 -: 31 май 2018 19:22:15, четвъртък »
Здравейте, Антония!

Приятелят Ви има нужда от специализирана помощ - както за алкохола, така и за агресивните си прояви. Сама няма да може да се справите, колкото и да желаете да му помогнете. Вие също имате нужда от подкрепа и задълбочен разговор с психолог, с помощта на когото да си изясните конкретни неща, да осъзнаете какво искате, колко още може да търпите подобно поведение. Жертва сте на психично насилие, което се характеризира с насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност. Наблюдава се опит всячески да оправдаете този мъж, сякаш сама да си внушите, че ТРЯБВА да сте с него, за да го "пазите". От кого? И от какво? Да, той определено има много проблеми, но Вие не сте тази, която е в състояние да му помогне. Всъщност, ако той самият не иска да си помогне, каузата е обречена. Аз няма да Ви казвам дали ще сгрешите, ако го напуснете, защото Вие трябва сама да достигнете до отговора. А и смятам, че във Вашия случай е малко рисково да Ви "изтласкам" към нечия посока. Съветът ми е да се опитате да сте максимално обективна в настоящата ситуация и да не приемате приятеля Ви единствено и само като жертва. Не искате да го нараните. А той пита ли се дали наранява Вас? Иска дете, ОК. Твърди, че тогава ще спре да пие. Съмнявам се. И все подобни неща. Твърде млада сте и имате всички шансове да си стъпите на краката и да сте истински щастлива, ако наистина усещате такава потребност.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Объркана съм както никога до сега
« Отговор #2 -: 1 юни 2018 00:55:03, петък »
Tonchii, ще споделя с вас период от моя живот който може  и да ви е от полза.8 години бях женена за мъж който пиеше и ми изневеряваше на провал. Никога не ми е посягал, но ме подлагаше на психически тормоз който е в пъти по-лош от физическия. Ежедневно слушах колко съм грозна, тъпа, отпусната (бях само 45 кг), как не ставам за домакиня, за майка и изобщо за нищо. Когато най-на края реших да сложа край на кошмара се започна с атака от приятели и близки които не можеха да разберат защо след като пие, но не ме бие и дава пари в къщи не искам да живея повече с този мъж. Самата аз все още го обичах и страдах много от раздялата, но в себе си бях сигурна, че не мога да понеса повече вечното пиене, изневерите които даже не прикриваше и оправдаваше с това, че всяка друга е по-жена от мен и най-вече психическия тормоз, че от мен нищо не става.
След раздялата продължихме да контактуваме понеже имаме дете и ме болеше да гледам как той продължава да пие и да се саморазрушава. Сменяше жена след жена, понеже те бягаха като видят, че е пияница, докато след около 3г той сам не се усети, че така не става и спря да пие. Сега и двамата си имаме партньори в живота и се срещаме по празниците на порасналият ни вече син.
Наскоро разговаряхме двамата за миналото и той ми каза, че ако навремето не го бях оставила, да го очука живота и да осъзнае, че алкохола му пречи е нямало да спре да пие и е щял да направи и двама ни още по-нещастни. Оказа се, че зарязвайки го съм му направила услуга.

Та мисълта ми е, че ако твоят приятел не поиска сам да се избави от порока си ти няма да можеш да му помогнеш. А дали ще останеш с него или ще бъдеш с другият... Попитай сърцето си - то знае отговора.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Tonchii

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Объркана съм както никога до сега
« Отговор #3 -: 1 юни 2018 12:43:57, петък »
Здравейте,


Благодаря, че споделихте вашата история, също и на психолога.
 Странното в, че аз винаги съм имала отговори на въпросите си, но някак си не мога да направя стъпката, някак си все отлагам и си търся оправдания .Въпреки, че той вече не е така агресивен като преди, аз изпитвам непоносимост от алкохола и пияната му физиономия.От непрестанното говорене и натякване..Дори и да не е пил, все нещо..Когато се прибере от работя е желателно да му обръщам внимание, в което няма нищо лошо, но ако и аз работя, се чувствам секаш вече имам дете.Обвинявам се, че започнах да дърпам към себе си и че правя нещо за да се развивам, а той не.Защото е слаб психически и не вижда нищо позитивно. През всичките години на адаптиране от моя страна, съм си мислила за психическия тормоз и че аз го прибивявам.Коментари от рода на:"напълняла си", "това не ти стои добре", Дадох то свобода,а то не знаеш какво да правиш с нея", "Не разбра ли, че когато аз не съм добре и ти няма да си,за това ме накарай да се чувствам добре" .
Обичам го, искам да е добре.Страдам когато е тъжен или объркан.Грижа се за него, готвя, пера, чистя,работя, пазаря, аз му купувам дрехите , аз копувам билетите за път, аз оправям документите в банката, аз контактувам с хазяите, когато е без работа, аз трябва да му помогна да намери друга, аз поръчвам пица по телефона или нещо от интернет,аз трябва да резервирам почивката, аз трябва да го разбирам и да не повишавам тон, да не му правя забележки пред хората, да подтискан настроенията си спрямо неговите.., изморих се..Иска ми се някой да се грижи и за мен.Дори като плача се ядосва, все за всичко съм плачела.После казва че се ядосва на себе си, че ме е наранил и като плача чувсва вина.
Говорим, той разбира, но когато започна да излагам моето мнение, като кажа че пиянството му ми е намесло психически щети.Казвам му че съм си изградила защитни реакции, че не мига да не очаквам лошото след като вече го познавам, той не го приема.Аз съм виновна,защото трябвало да порасна по-бързо, че той се е изморил да ме учи и все да не разбирам.Аз му вярвам, понякога..И все пак, след всичко което правя, толкова ли все не се справям.Решенията трябва да взимам аз, защото ми е дал свобода, а аз не се справям.Снощи го попотах с кое не се справям и кои решения не съм взела през годините.., тишина..
Иска ми се да е по силен и да признае че е сгрешил с подхода на възпитанието си към мен!
Снощи също ми каза, че с наказания и лишения се постига много.Аз го попитах, това ли наистина смята за правилно като стратегия към любимата жена?!
Сега изкарвам добри пари, бях без него за известно време и се чувствам по силна да говоря.А той твърди че забравям кой ме е учил, че така били хората като се оправят, не зачитали другите.Та и за това от части чувствам вина, че аз съм добре а той още е зле.За това че не давам идеи за бизнес, за това че все Незнам какво да правя..И в края на деня, търся грешките в себе си и често допускам че е прав!


Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Объркана съм както никога до сега
« Отговор #4 -: 1 юни 2018 22:19:23, петък »
Извинявай, че минавам на ти, но ми е по-лесна комуникацията...
Не можах да разбера как те е учил той, като през годините все ти оправяш всичко, от дрехите му, до банки и институции?! Ако тоя човек не умее да се справя сам в живота няма как да е научил теб. По-скоро си се научила сама с безотговорник като него който ти се е налагало да носиш на гърба си.

Та и за това от части чувствам вина, че аз съм добре а той още е зле.

Ами нямаш вина и не трябва да се чувстваш нито виновна, нито длъжна към него. Ако е искал да е добре нямаше да пие и щеше да му върви в работата. Защо мислиш, че все не му върви професионално? Защото пие системно и е конфликтен с колегите си. Не ми е нужно да го познавам, за да зная, че съм права. Познавам дузина мъже, че и жени които злоупотребяват с алкохол и поведението на всички е сходно. Тези хора са нервни, конфликтни и трудно се задържат на работа. Повечето накрая свършват със цироза или самоубийство.
Не зная колко го обичаш този мъж, но себе си изобщо не обичаш щом продължаваш да си съсипваш живота с него.
Сестрата на мъжът ми живееше с такъв един елемент и нямаше нито самочувствие, нито пари понеже само тя работеше, а той беше все неразбрания на работа и успяваше да и мачка самочувствието на макс. Накрая ми писна вечно да я гледам нещастна и без самочувствие и я притиснах да го зареже. Всъщност, много грубо и нечестно от моя страна, но и поставих ултиматум, че ако не зареже гадината пияна спираме с брат и да общуваме с нея и тя милата трябваше да избира. Аз обаче бях убедена, че всеки друг ще е по-добър за нея от пияният и мъж и се оказах права. Тя от първо ми беше много сърдита, че я изнудвам да зареже "горкия си нещастен мъж", даже ходеше тайно да му носи храна, че той безработен, но в последствие срещна друг и вече десетина години са заедно, работят и двамата, ходят по почивки и са щастливи.
Та... Това което те съветвам е далеч от психологията, но е най-доброто за теб. Бягай далече от този мъж, момиче! Всеки друг (стига да не пие и да не се дрогира) ще е по-добър за теб.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!