Автор Тема: Да съдиш за себе си по другите  (Прочетена 3186 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1348
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Да съдиш за себе си по другите
« -: 29 септември 2017 20:45:13, петък »
Правилно или неправилно, как мислите? И защо?

Неактивен FIRE

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 16
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #1 -: 29 септември 2017 20:46:23, петък »
За мене, глупост. Защо? (утре, че сега ставам, ама нали трябва да сам във всяко гърне мерудия  ;D  )

Неактивен FIRE

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 16
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #2 -: 29 септември 2017 20:47:23, петък »
Ами, неправилно е, защото съдейки себе си според очакванията на другите никога няма да открие човек себе си. А за да открие човек себе си, трябва да е насочен навътре, а не навън. Интровертност ли му викаха н.з.

Неактивен lia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #3 -: 29 септември 2017 20:48:02, петък »
Далеч съм от психологията ,но за да съдиш трябва да имаш база за сравнения които едва ли са вътрешни .Всеки човек прави сравнения с другите и определя разликите .Ето аз виждам ,че има блондинки ,но констатирам ,че аз съм брюнетка и така от физиката до вътрешния ми свят ,аз черпя сравнения от вън .Нещата са навързани според мен .

Неактивен FIRE

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 16
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #4 -: 29 септември 2017 20:51:31, петък »
Няма разлики, няма прилики, всичко са човешки илюзии. Да се имаш за нещо отделно от природата е илюзия, която човек така и не разбира. А за да разбере трябва да погледне на вътре, не да търси на вън, няма какво да търси. Човек се ражда гол.

Неактивен teodorasheyleva

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #5 -: 29 септември 2017 20:53:16, петък »
Според мен е хубаво да се поставяш на чуждо място, преди да направиш нещо, но за себе си не може да съдиш по другите, тъй като всеки действа според това какво е в душата му.

Неактивен mirelkas

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #6 -: 29 септември 2017 20:54:42, петък »
За мен също това е нещо нередно...

Неактивен iti

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #7 -: 2 януари 2018 12:15:50, вторник »
Очевидно отговорът тук е НЕ...
Даже като психолози според мен е нужно да го обяснявате на повече хора, а не вие да задавате този въпрос. Една огромна част от психическите проблеми на хората се дължат точно на това - че сме предразположени да съдим другите по себе си (което няма как да е иначе защото познаваме... и то пак по-скоро в кавички... само себе си). Това е особен проблем във взаимоотношенията мъже - жени, където разликите са най-фрапантни. Особено в по-ранна възраст, когато биологията доминира, и двата пола нямат общ житейски опит. Човек трябва да УЧИ какво са другите, активно, съзнателно, постоянно, знаейки че реално не ги познава. Това би му спестило много разочарования. Както да не попада на неправилни хора, така и как да постъпва с правилните. Проектирайки единствено себе си в даден човек, несъзнателно, той проектира всъщност собствените си илюзии.

Според мен неразбирането на тази тема, е поне част от причините да живеем в днешното егоистично общество. Човек се сблъсква с различни хора, не полага усилия да разбере мотивите им, да разбере с това и собствените си мотиви да попадне на тях, разочарова се, обгражда се със стени, действа себично, и на свой ред провокира същото поведение у другите.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1348
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #8 -: 2 януари 2018 20:29:06, вторник »
iti, считаш ли, че е работа на психолозите е да изземем ролята на мозък и да почнем да казваме на другите какви решения да направят, какви мисли да имат, какво да знаят, а защо не и какво да чувстват? Питам заради написаното от теб:

"Даже като психолози според мен е нужно да го обяснявате на повече хора, а не вие да задавате този въпрос."

Основната цел на работата с психолог не е психологът да почне да мисли вместо някой друг, нали? Иначе личността на този друг се губи. Малко по-различни неща са цел.

А въпросът е не, цитирам те:

"да съдим другите по себе си"

Нека за теб да префразирам, за да ти е по-ясно: ползваш ли това какви са другите, за да се ориентираш какъв човек си ти? Какъв отговор би дал?

Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #9 -: 3 януари 2018 10:29:23, сряда »
Аз имах невероятния късмет да случа на родители и от дете ме стимулираха да бъда себе си и да не подражавам на никого.
Като всеки човек и аз по някога залитам да съдя за себе си по другите или по-скоро да се сравнявам с тях и аха да почна да се самообвинявам как не съм като хората и се сещам, че не е нужно да съм като тях, за да се разбираме. :)
Мисля, че ако всички се стремим да сме като другите или иначе казано съдим за себе си по другите ще станем еднотипни.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен iti

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #10 -: 3 януари 2018 17:37:35, сряда »
Права си, обърнал съм въпроса. Така както наистина е зададен, за мен не "истински" въпрос и ще се съглася, че не е ваша работа да му отговаряте, защото той и няма отговор... Поне зададен по този начин. Моят (обърнат) въпрос има обаче, и да смятам, че е работа на някой... ако не на "психологията" в смисъл на професия която някои упражняват, то "психологията" в смисъл на наука и тези които я развиват.


Причината поставеният от теб въпрос да не е въпрос е, че той е... невъзможен. Човек не познава другите, за да може да съди себе си по тях. Как можеш да съдиш за себе си по/чрез нещо което не познаваш? Съжалявам, не го разбирам, няма смисъл...


Цитат
ползваш ли това какви са другите, за да се ориентираш какъв човек си ти


Пак ще кажа, аз не мога да знам какви са другите. Мога да наблюдавам тяхното поведение, и да имам собствена представа за това поведение, но не мога да знам "какви са". Примерно, това че виждам някой да даде пари за благотворителност, това какъв го прави? Прави ли го някакъв? Дори това да е поведение отнесено към теб самия, този акт прави ли те някакъв? "Въпросът" ти, трябва да започне с това, че е погрешно да се слага знак за равно между субект и обект. Имаме досег единствено със субектът който ние представляваме, с ничий друг.


Може би въпросът ти е - спрямо държанието на другите което наблюдаваме като субект, съдя ли за собственото си държание. В някаква степен, естествено всички го правим, за да споделяме една социална среда. Трябва въпросът ти да стане още по-конкретен. Може би той се отнася до представата която аз (като субект) изграждам за себе си (като обект), чрез представата която си изграждам за другите (като обекти). В този случай, все става дума за поведение наблюдавано и оценявано от субекта, като разликата идва от това, че в единият случай той се идентифицира с обекта, а в другия - го смята за отделен от себе си. Заради това той го "съди" по различен начин. В този смисъл, смятам "двойният стандарт" който се появява за доста опасен. Но не става дума толкова за "другите", става дума за различният начин по който бих съдил едно и също поведение ако го виждам в себе си или ако го виждам в някой друг. Т.е. за мен това е по-скоро морален въпрос. Извън това конкретно тълкуване, според мен става въпрос просто за "мерене на егото", което поне за мен е безсмислено, но е в същото време неизбежен етап от неговото развитие... 


Ако имаш предвид самият субект, според мен е доста трудно, дори невъзможно да съдим за себе си по такъв начин, не само чрез другите (до чийто субект нямаме достъп), но дори спрямо нашият собствен. Азът като субект просто е, човек на определено ниво просто трябва да се приеме. В този смисъл, моят отговор е - не съдя нищо, защото няма как да съдя това което съди. Ако "осъдя" нещо, то автоматично ще се превърне в обект за субекта, и няма да е самият субект.


Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #11 -: 3 януари 2018 18:49:51, сряда »
 iti, много философски приемаш въпроса. Мисля, че е зададен от гледна точка на това вълнува ли те какво мислят хората за теб и от там дали съдиш за себе си по другите или по хорското мнение.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1348
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #12 -: 4 януари 2018 07:53:08, четвъртък »
iti, радвам се да видя в твое лице човек, който се е постарал да развива интелигентността си чрез четене. Предполагам тогава знаеш, че хората, които разсъждават в такова ниво на задълбочаване като твоето, са малко, а повечето разсъждават в доста по-опростени категории, без да въвеждат понятия като: субект, обект, социална среда, не/познаваемост на околните и други. Затова и въпросът ми, както и Цеци написа, е зададен по определен начин, без да навлиза в специфичен понятиен апарат и задълбочени разсъждения.

Това разбира се, не означава, че се сърдя на по-начетен отговор.  :)

Не е проблем и да се дискутира на по-високо ниво. То обаче изисква да въведа още понятия. Първото от тях е т.нар. прозорец на Джохари, което касае да опише частта с не/познаването не само на другите, но и на нас самите. Името е съставено като сглобено от имената на двамата му създатели ( Джоузеф Луфт и Хари Ингам). Той представлява един квадрат, разделен на 4 части, които са следните:

- Публична личност – онова, което човек представя на околните (и което правилно си забелязал, че може да е, но може и да не е онова, което е човекът в действителност като същност);

- Частна личност
– тук попадат неща, които човек знае за себе си, но не счита за необходимо да знаят другите за него;

- Сляпо петно – обозначава нещата, които другите виждат, че даден човек притежава, но той самият не осъзнава, че ги притежава;

- Несъзнавана област – вместилище на неща, които нито самият човек осъзнава, че притежава, нито околните му. Проявява се главно при екстремни ситуации, примерно става голяма авария и човек може да тръгне да спасява другите по начин, който не е и предполагал, че може, нито пък другите са предполагали. Но не е задължително условие да има екстремна ситуация, за да се проявяват. Друг пример може да бъде скрит талант, примерно на стари години някой да открие, че му се удава да рисува, пее или друго. Може да бъдат много неща, които да се разкриват по някаква причина, като се оказва, че човек не е и подозирал за тях, нито пък околните му.

Така описаният прозорец може да бъде запълван и това да бъде полезно, стига личността да не се ръководи от конформизъм. Предполагам знаеш какво е конформизъм, но ако не, пиши и ще го коментираме.  :) Възползвайки се от прозореца на Джохари и поетапно запълвайки колкото е възможно отбелязаните в него зони, човек е в състояние да развива самопознанието си и да извлича за себе си нови полета за успешна реализация или пък да си развива силните качества, като за целта без да се натрапва и да прекалява, говори за себе си и слуша мнението на другите за него, а след това анализира дадената му обратна връзка.

Другото понятие, което трябва да въведа и което е леко засегнато при описанието на прозореца на Джохари, това е несъзнаваното. Понятието е на Фройд. Можеш да го срещнеш преведено как ли не, например подсъзнание, безсъзнавано и прочие. Правилният превод от немското das Unbewusste е несъзнавано или неосъзнато. Аз съм сред психолозите, които държат на правилния му превод, защото не става въпрос за нещо, което е местонахождащо се под нашето съзнание, нито става въпрос за изпадане в състояние на безсъзнание, нито за някоя друга завъртяна дума, с която срещам да се нарича. Става дума за неща, които не се осъзнават, но присъстват у нас като хора. Според Фройд сферата на несъзнаваното може да управлява сферата на съзнанието и обяснява различни видове психични проблеми включително.

Т.е. човек не само, че няма как изцяло да познава другите, но и няма как изцяло да познава себе си. Какво означава това, в смисъл дали да се затвори в себе си и да се съсредоточи само над себе си или пък напротив, да се почувства като един изследовател, който не спира да разглежда другите, освен да усъвършенства себе си? Няма грешен отговор. Защо? Защото има различни хора и едни са интроверти (затворени в себе си), а други са екстроверти (отворени към света) и на нито едни от тези две категории хора това не им пречи. Всъщност има и смес от различни количества интровертност/екстравертност. Светът е шарен.

Надявам се обясненията ми да ти помогнаха да разбереш темата по твоя си начин.  :)

Неактивен listentothewild

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Да съдиш за себе си по другите
« Отговор #13 -: 7 юни 2018 14:49:52, четвъртък »
Не мисля, че е нужно чак да се съдим по-другите - то винаги ще има някой по-добър. Но пък можем да се надрастваме така или да си "открадваме" по нещо хубаво.
Например в работа... Не е нужно да се обвиняваме колко някой е по-добър от нас, а можем да направим нещо, което той прави, за да стане и нашата работа по-лека и спорна. Та, всъщност това важи за доста ситуации.