Кое е най-важното в живота?

[Boyanova]

За живота на Сократ се е запазила следната история... Сбрал той веднъж хора около себе си и ги попитал:

- Кое според вас е най-важното в живота?

Обкръжилите го хора започнали да дават най-разнообразни отговори. Един от тях казал:

- Най-важното в живота, това е здравето.

Друг продължил:

- Най-важното е да имаш хубаво тяло и да се ползваш с успех сред другия пол.

Трети заявил:

- Най-важното е да имаш много пари и високо обществено положение.

След като се изказали всички, те решили да попитат и самия Сократ какво мнение има по този въпрос. Той отговорил следното:

- Аз мисля, че най-главното в живота, това е щастието! Защото как мислите вие- задължително ли е всеки човек, който има здраве, да бъде щастлив в живота?

Слушащите го хора отговорили:

- Не, Сократ, не е задължително.

При което Сократ продължил:

- А човек, който има красиво тяло и се ползва с успех сред другия пол, обезателно ли е щастлив в живота?

Хората пак стигнали до извода, че не е задължително. Сократ продължил да говори:

- Я ми кажете, човек, който има много пари и добро обществено положение, винаги ли е щастлив?

Хората отвърнали:

- Не, Сократ. Даже по-често се среща обратното. Такива хора често са нещастни и самотни, дори когато има много хора около тях.

Накрая Сократ обявил:

- Ето, всички ние единодушно признахме, че щастието се явява най-висшето благо и към него следва да се стремим като към най-важното в този живот.

[slance20]

И по този повод - кое кара вас да се чувствате щастливи?
Аз мога да се почувствам щастлива или нещастна от много дребни, както и от много значителни неща в живота ми...

[Boyanova]

Нещастността гледам да я надмогвам според правилото: "Споко, то и това ще мине".
По отношение на това да се почувствам щастлива съм като теб, slance20, т.е. мога да се почувствам щастлива както от много дребни, така и от много значителни неща в живота ми.

[FIRE]

Значи само аз не съм на мнението на Сократ. За мен свободата е най важното в живота, другото идва впоследствие. Глупаво е да се очаква само щастие, как ще знаеш какво е щастие ако не знаеш какво е нещастие? Какво е черно без бяло? Ляво без дясно? и тнт. 

[Boyanova]

Глупаво е да се очаква само щастие, как ще знаеш какво е щастие ако незнаеш какво е нещастие? Какво е черно без бяло? Ляво без дясно? и тнт.

Това ми звучи като ситуацията с чашата. Тя каква е- наполовина пълна с вода или наполовина празна? Казва се така, че е наполовина пълна за оптимиста, наполовина празна за песимиста. Това е тяхна гл.т., повлияна от мирогледа им, която е неточна.

Защото чашата не е нито наполовина пълна с вода, нито наполовина празна. Тя е едновременно тези две неща. Такава си е нейната същност в дадения момент от нейното битие.

Да речем сега, че искаме да научим какво ще стане, ако си потопим пръста във водата. Нужен ли ни е въздухът, за да научим отговора? Водата е достатъчна, за да даде отговор, като се извърши съответното действие "потопен във водата пръст".

Така че според човек може да знае какво е това щастие, като за целта не му е необходимо първо да е нещастен. И обратното. Въпрос на учене от първоизточника. Даже може би това е по-удачният вариант за учене, защото е директен и е лишен от субективизма, който може да възникне, ако ще правим сравнения, за да стигаме до извод.

[FIRE]

Какво е състоянието, когато не си в щастие нито в нещастие?

[slance20]

Психологически баланс 
Шегувам се, не знам дали има думичка за това състояние точно?... 

[Boyanova]

На мен "психологически баланс" ми звучи като сносен начин да се обозначи едно такова състояние. 

[FIRE]

Значи се съгласяваш, че за да има щастие, трябва да има и нещастие. "Баланс" може да има само м/у 2 неща, и без едното не може да съществува другото.

[Boyanova]

Не се съгласявам с нищо такова. Балансът може да е както между много повече от две неща, така и що се отнася само до едно единствено нещо. Така че не може да се каже, че едното зависи от другото и не би могло да съществува без него.
Ето ти пример със състоянието на агресия. То е едно такова нещо, дето е помогнало на хората от праисторията ни да оцеляват. Носим характеристиките на това състояние още от тогава. Само че днес се проявява по различен начин. Има своите ползи от агресията, ако е балансирана - подтиква ни да се представяме по-добре с това, което вършим, да вървим напред, да впечатляваме околните с нещо хубаво, което можем и правим за тях. Но ако не е балансирано, това ще рече избухливост, кавгаджийство, нараняване на себе си и на околните, стремеж да впечатлим другите в лошия смисъл, т.е. да ги респектираме със сила, със страх от това, което сме.

По същия начин и дори щастието може да се разглежда по тази схема. Като баланс, когато е полезно за нас и другите. Или като нарушен баланс, когато е щастие, градено или провокирано от нещастието на околните ни, в стил: " я съм щастлив, че на Вуте му изгоре плевнята". Може да стигне и до съвсем изкривен вариант, дето е за затвор: "запалих плевнята на Вуте и она изгоре, па сега съм щастлив, щото неговите кози станаха мои."

Всъщност двуполюсният модел на описание на света е неудачен, тъй като нещата са много по-сложни, заради различните значения, които всеки от нас придава на всичко.

[FIRE]

Просто е насочено към друга цел, за агресията която ти описваш е насочена навътре, демек при чувство за слабост ставаме агресивни и я преодоляваме за "по добро представяне, да продължаваме напред" и тн. и другата навън която е насочена към околните, или по точно пораждащият я обект. И така агресията все пак си остава агресия, породена от омраза, а другото лице на омразата, любов. Извинявай, но не можа да ме убедиш, че греша. Ако искаш да разбереш тоя двуполюсен модел (както го нарече) когато се ядосаш не таи омразата в себе си а я изкарай на нещо, изживей я, и сподели после какво е усещането.(след изразената омраза)

[Boyanova]

Защо някой изобщо трябва да те убеждава в каквото и да било, пък било и че грешиш? За мен нещата са такива, каквито ти ги представям. А за теб са такива, каквито ми ги представяш ти. Това е общуването. В него няма криви и прави, победители и победени (губещи). Просто всички сме такива, каквито сме, съгласен ли си?

[FIRE]

Не да ме убеждаваш. Каза че е неудачен този модел на описание на света и исках да разбера защо? Защото не разбирам защо е неудачен? Опитвам се да достигна до нещо ново чрез тези дискусии, не друго. (това е за мен общуването, или по точно диалог)  Това което ти казваш всичко е вярно! Няма спор, и аз не го оспорвам.
ПС: Да съгласен съм.  И все пак друг няма ли да се включи? 

[lia]

Ето ме и тук. Нещо не мога да си отговоря на един въпрос относно щастието. Защо за щастието говорим и мислим в минало и в бъдеще.  Аз се хващам, че си казвам: "бях щастлива еди кога си", или "искам това или така да стане, за да съм щастлива", но защо не осъзнавам и не усещам, че сега съм щастлива, а след два дни го разбирам, че вече е било? 
 
От тук си мисля , че щом това щастие го няма СЕГА И ТУК не е ли малко тра-ла-ла или плод на илюзия или копнеж по нещо неосъзнато..? Губи ми се, ето като те боли знаеш, че е сега или смееш се и знаеш, че е сега и няма да се върне мига, но за щастието нещо се разминава  Никои не казва: "сега съм мн. щастлив".

[FIRE]

Това е така защото щастието си е илюзия. За някои хора едно е щастие за други нещастие, всъщност всяко щастие може да е и нещастие. Всичко зависи от това от кой ъгъл го погледнеш. Затова истинските неща се случват на мига и затова знаеш кога изпитваш радост кога тъга защото са истински. А щастието е постигане на цел, не си щастлив ако не си постигнал цел, щастлив си ако си постигнал цел. Затова не му отдавай много внимание на щастието а отделяй внимание на радостта от живота.