Не знам дали това е правилното място да потърся такъв тип съвет, но не знам към кого да се обърна.
По принцип съм много отворен човек със завидни социалния умения, готов да говори за всичко с всеки, но когато стане дума за проблемите ми се затварям. Трябваше да потърся помощ от психолог, защото отвътре не се чувствах добре, но ситуацията беше малко странна. По-скоро той ме намери, а не аз него.
Запознахме се съвсем случайно, дори не знаех, че е психолог по професия. (Ще го нарека г-н Л.) Започнах да му имам доверие чак след първата година, като до тогава разговаряхме на всякакви теми, но не и за нас самите. Обикновено той ме търсеше и се срещахме. Не му бях казал, че имам проблеми и обмислям да потърся помощ. Може да се каже, че не знаехме нищо един за друг, но аз го чувствах като приятел, защото след толкова много разговори някак се сближихме.
Усещах обаче, че ако му разкрия проблемите си всичко ще се обърка и затова си мълчах, не исках той да ми помага, исках да го запазя като човек, с когото ми е приятно да се разтоварвам и никога не го помолих за услугите му, а напротив. Потърсих помощ от друг психолог, работихме известно време, отпуснах се, започнах да се чувствам по-добре, докато един ден г-н Л. пожела да разговаряме отново и аз се съгласих с удоволствие. Видяхме се, отношението му беше съвсем различно.
Беше настроен някак негативно, започна да ми се подиграва, да се подиграва и на работата на колегата си. Попита ме дали работя с него върху "остатъчните тикове", нещо, за което и дума не беше ставало, а аз до този момент дори не осъзнавах, че имам такива, както и който и да е около мен. Убеди ме да започна терапия при него и да зарежа другия си психолог, защото само той можел да ми помогне. И така се започна с проблема. Изплю ми всичко за мен в лицето, неща, които не съм му казвал, неща които няма откъде да знае. Той ме беше прочел целия, а допреди това знаеше само името ми. Бях направо шокиран!!!
Накрая се съгласих с него, защото реших, че е много добър в работата си, щом ме беше анализирал така и започнахме с първия си сеанс още същия ден. Така продължаваме вече доста време. Проблемът: Методите му на работа се различават коренно от тези на предишния ми психолог и вече се съмнявам, че са нормални. Има моменти, в които се чувствам като подложен на психичен тормоз. Непрекъснато ми повтаря, че съм повреден и щетите са непоправими. Не знам къде изчезна човекът, когото познавах.
Въпросът ми е: Дали той просто прилага обратна психология и наистина се опитва да ми помогне или всъщност на него му е нужна помощ ? Трудно ми е да преценя, защото настроението му непрекъснато се променя и понякога изглежда загрижен и безобиден, но понякога ме наранява с думите си. Има изключително дар слово и умопомрачително влияние върху хората. Трябва ли да продължа да вярвам в неговата помощ или не?
Не мога да попитам близките си относно това, защото те дори не знаят, че познавам такъв човек и че посещавам психолог. А да се консултирам с някого на живо по този въпрос ми е изключително неудобно. Чувствам се използван и глупав, но в същото време се колебая дали да се откажа, защото може би той наистина ми помага. Надявам се някой компетентен тук да прецени дали такива методи са полезни и дали изобщо се прилагат върху пациентите. Благодаря предварително.
