Автор Тема: Отчаяна съм  (Прочетена 1857 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nana_25

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Отчаяна съм
« -: 24 септември 2017 12:44:41, неделя »
Здравейте,

На 32 год. съм, преди 10год. срещнах човека с когото живея в момента. В началото на връзката ни той поиска да му разкажа за всички мои връзки, аз излъгах все пак го познавах от 10 дни. След безброй скандали обаче му казах.

Проблемът за него беше предната ми връзка с човек от ромски произход. Чух безброй обиди за това каква съм била и пак излъгах че след въпросния човек съм имала още 2 мимолетни връзки. И така нещата отшумяха, ние заживяхме заедно. Аз бях през всички тези години до него, родиха ни се 2 прекрасни деца, правих всичко за да е доволен, нямах приятели и познати/ освен неговите /, излизала съм само с него.

И така до момента в който реших да продължа образованието си/междувременно той ми намери и работа/ и ужаса започна, изневерявала съм му, по негови думи много пъти през годините/ което не е вярно не съм си позволила да погледна друг защото знам че е ревнив/ и се стигна до миналото не ме познавал, не знаел нищо за мен / 10 год. съвместен живот / и се почна разискване на стари връзки понеже знам че старата ми връзка му е болното място пак си позволих да не кажа всичко / тук да уточня за нея - започнала 2000 год. края на м. декември, приключила 2003 началото на януари, като през 2001 съм живяла в др. град и не сме се срещали повече от 5 пъти, през 2002 от април до септември въпросния човек е бил извън БГ така че се събират около 7-8м. през които сме се виждали много рядко/,но в един момент не издържах и му казах.

И тогава почнаха обидите била съм курва, защо съм била с него и т.н. Кой не греши на 20, казвам че съм разбрала грешката си, но се почва какво съм изпитвала към него какво съм чувствала, стигна до там че да ми каже че първото ми дете е от въпросния човек макар че е родено 3 год след запознанството ни.

Отидохме да направим ДНК, но лаборантката каза че не е вземала кръв на толкова малки деца и ни придружи до лаборатория на др. етаж, през това време той трябваше да допопълни формуляра когато слезе и той на децата бяха взели кръв а коментара беше " Аз откъде да знам че са взели от двамата" щях да припадна.

После тръгна по гледачки, като ми носеше запис от срещите си с тях и започваше пак един тормоз от хиляди въпроси защо така казала гледачката, после прати мен като изискваш запис. Но когато му поисках обяснение / гледачката каза че има др. жена / каза че не било вярно.

Дайте ми съвет как да постъпя вече нямам нерви стоим до 3-4 сутринта да разговаряме и да давам обяснения за някакви чувства които не съм сигурна дали въобще ги е имало / било е преди години а аз съм била на 20 /, това е вече 5 месец. Не издържам и психически загубих желание за всичко, помогнете ми да изляза от този омагьосан кръг.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Отчаяна съм
« Отговор #1 -: 24 септември 2017 12:45:19, неделя »
Здравейте, nana_25!

Ситуацията, в която сте попаднала, е изключително травмираща. Този мъж Ви налага психичен тормоз, който се характеризира с насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Често психичният тормоз преминава и във физически, за който няма нужда да обяснявам какви са неговите последствия и какво означава. Знаете го сама, предполагам. Кой какво правил или не правил преди 10 години, е минало. Важен е детайлът "тук и сега". Имате 2 прекрасни деца. Казвате, че стоите до рано сутрин, за да обяснявате истини или неистини пред този мъж, а през това време децата стават ли свидетели на тези (меко казано) дискусии? Ако да, забелязала ли сте някаква промяна у поведението им, например да са станали по-агресивни или мълчаливи? Не забравяйте, че ако в един момент положението стане нетърпимо, мъжът Ви може да обърне тормоза и към тях. А тогава вече може да е късно, за да предприемете адекватни мерки. Често в моите отговори ще забележите, че не подтиквам човека, потърсил психологична помощ, към раздяла с партньора си. Психологът не е човекът, който е в състояние и има правомощия да каже дали човек да се раздели с половинката си, или не. Това са решения, които трябва да се вземат разумно, спокойно и адекватно от човека. Аз мога да Ви насоча с препоръка или въпроси, които да Ви бъдат като ориентир, за да вземете най-правилното решение, но не мога да генерализирам.

Прочетете тази статия, която съм написала - https://psychologist-koeva.blogspot.com/2018/08/blog-post_82.html - сама казвате, че мъжът Ви е ревнив. В този линк съм описала най-характерните прояви на ревността и докъде може да стигне тя.

Пишете ми какво мислите за това, което Ви написах.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен nana_25

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Отчаяна съм
« Отговор #2 -: 24 септември 2017 12:45:57, неделя »
Благодаря за отговора. Много добре сте преценили нещата, но той продължава да изкривява всяка моя дума и действие. Когато човек бива обвиняван по този начин просто няма как да се защити. Чувството е отвратително. Не знам как да го накарам да престане, не зная и колко мога да издържа, но най-вероятно ще спра да се боря и ще се предам, защото се чувствам много безпомощна, срещам само обиди, неразбиране, присмех и безпочвени обвинения. Нямам сили, но благодаря още веднъж!!!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Отчаяна съм
« Отговор #3 -: 24 септември 2017 12:46:44, неделя »
Здравейте отново, nana_25!

Разбирам как се чувствате. Съпричастна съм с Вашата ситуация. Надявам се, че под "най-вероятно ще спра да се боря и ще се предам" имате предвид, че ще обмислите разумно и спокойно всичко и ще откриете най-правилното решение за това как да действате оттук нататък. За съжаление няма как да промените този човек, ако той сам не се вземе в ръце и не обърне поглед върху себе си. Да види, че е детинско да се връща години назад и да анализира някакви събития, които така и така са се случили. Не можем да ги променим. А и честно казано, не са се случили някакви главозамайващи грешки. Вместо този мъж да се грижи за семейството и да Ви дарява любов и топлина, той се забърква в глупости. По принцип е хубаво такъв тип контролиращо, обсебващо и ревниво поведение да бъде отработено с психолог, но опитът ми показва, че хората, които действат по този начин, не се съгласяват върху варианта. Което прави ситуацията още по-сложна. И единственият изход от нея е спасението, което спасение да НЕ бъде такова, което да навреди още повече на жертвата.

Винаги може да ми пишете и да споделяте. Ако имате въпроси към мен, се чувствайте свободна да ме попитате.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com