Автор Тема: Незнам коя съм, какво съм, защо съм...  (Прочетена 1448 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mariq123456

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Незнам коя съм, какво съм, защо съм...
« -: 22 септември 2017 06:47:31, петък »
Е сега ще ви разкажа всичко... Като бях малка, когато имахме гости, се случваше майка ми и баща ми да си говорят тани работи, но аз разбирах всичко...Разбрах че брат ми който живееше с мен е от друг баща и че имам брат който живее на другата улица, но никога не ме е търсил... Е много си обичам единия брат и давам всичко за него... Но той порасна и се сгоди, има и дете, проблема е там, че жена му се опитва да го отдели, от мен и майка ми, тя казва на майка ми че е досадна да не звъни, на мен казва, че не съм леля на племенника ми, че има една леля, а тя е сестра и, че се държа студен, но гадното е че аз искам да ходя всеки ден, но не мога защото имам и други задължения, и не ходя в тях да го гледам, защото ми е неудобно, тя дори не си говори с мен.. Сърдеше се че не и викам "Како", а аз на всички им викам по имена... И ми е много гадно защото той не се застъпва за нас, разбирам че я обича, но се крие когато говори с мен и майка ми.Липсва ми когато бяхме малки и си играхме на война и ме пускаше да го бия. Или когато ме мачкаше и тормозеше. А аз не мога да му кажа в очите нищо, както не мога и на нея да и кажа нищо. Останалата част- имах една леля, тя ми беше като майка, но почина, майка ми и баща ми не ми бяха казали но от самото начало знаех че има нещо такова макар, че бях на 6,7 години, ако не и по малка. Дори не можах да си кажа чао с нея... В деня в който почина в 8 часа сутринта аз се будя защото сънувам, че куче рови дупка и слагат човешко тяло вътре... След няколко години бях уплашена, не можех да седя сама в къщи или сама в стаята, ставаше ми лошо, пребледнявах, и ме беше страх, мама и тати ме водиха по лекари насам натам, но нищо не помагаше накрая ходихме да ми леят куршум и тогава ми казаха, че имам страх защото съм загубила човек. От този момент на мен не ми ставаше лошо и не ме беше страх. След няколко години когато пораснах малко си хванах гадже, имах самочувствие, не ме беше страх да и казвам мнението, не ме беше срам от кривите ми зъби... Но аз направих грешка и го зарязах... След 1 2 месеца пак се върнах при него и той ми изневери, но му простих, като направихме 1 година, ме заряза за едно момиче от тогава самочувствието мис е скапа, постоянно си намирам дефекти, никога не се харесвам, не съм дебела, с брекети съм, зъбите са ми прави пот брекетите, нямам пари да се обличам в адидас, найк, но пък не мога да се оплача, че нямам дрехи имам, но не 1 маратонки 100 лв а 10 и не 1 дънки 90 ле а 30 ... Обикновени дрехи, но тъй кат си загубих стила, не мога да си избирам дрехи, не мога да си намеря стила, не мога да си пресъздам характера, всяка сутрин като стана си мисля и се замислям, че съм грозна, че имам много дефекти,че никой не ме харесва, че ако тръгна да споделям на някой ще си каже тя е малка и не разбира, ако искам да си изразя мнението ще кажат не става за нищо, страх ме е от всичко, нямам самочувствие искам просто малко надежда, но тя от никъде не идва. Майка ми е много добра и мога да си споделя всичко с нея, но не искам. Баща ми.. с него не си говоря почти не мога да тръгна да му споделям, а ако тръгна ще си помисли че са някакви детски прищявки, брат ми вече си има друг живот и дори да искам не мога да му кажа в очите и да му кажа точно какво ми е. Все пак с гаджето ми след случката с зарязването още сме заедно вече 3 години и 7 месеца и 2мата правихме грешки, но те се преодоляват. Преместих се в друго училище и съм срамежлива, не можах да се впиша точно, а бях свикнала да съм център на внимание, и когато се преместих и видях, че не съм още повече ми се скри самочувствието... Нямам на кой да споделя искам всичко да ми се изясни искам да не ме е страх от света, мога да споделя на приятелите ми , на гаджето ми, но никой не може да ми помогне... Страх ме е, че няма да спечеля уважението, харесването,любовта на хората.. Искам успех в всички отношения, но ме е страх, защото нямам самочувствие... Срам ме е, страх ме е, гадно ми е, изморих се ;( Какво да направя за да започна всичко от начало... Моля ви помогнете ми... Искам си семейството, приятелите, гаджето, кучетата, учителите всичко, искам всичко от начало, онбаче със съшите хора моля ви помогнете ми..;(

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Незнам коя съм, какво съм, защо съм...
« Отговор #1 -: 22 септември 2017 06:48:55, петък »
Здравей, mariq123456

При теб се забелязва едно самоунищожително поведение, което обаче не помага нито на теб, нито на хората, които те заобикалят. Да вземем за пример семейството ти - защо мислиш, че няма да ти подадат ръка, да те изслушат и да се опитат да ти помогнат, когато споделиш за терзанията си? Никой проблем, който е от значима стойност за теб, не е просто "детска прищявка" (така, както си го употребила), а напротив - важен е! И за да не "полудееш" съвсем от страх, стрес и напрежение, ще трябва да се справиш с тези мъчителни състояния, които пречат на всекидневния ти живот.

Първата стъпка е да споделиш това, което сподели и тук, на доверен твой близък човек, който би могъл да разбере емоциите, които изпитваш в момента, без да бъде съдник, ментор и т.н. Защо не поговориш с приятеля си? Той не е ли важна фигура в твоя живот? Казваш, че сте заедно вече от много време. Следователно няма защо да се срамуваш или да се притесняваш от него. Мислиш ли, че ще ти се изсмее, когато му споделиш? Такъв човек ли е? Ти го познаваш най-добре.

Семейството също ти е опора. Родителите ти ще бъдат до теб, каквото и да се случва, но само ако им позволиш! Ако се затвориш в черупката си, казвайки "те няма да ме разберат, няма смисъл да говоря с тях", си затваряш много мостове. А майка ти и баща ти, както казах, ще бъдат винаги до теб - и в приятни, и в нетолкова приятни моменти. Хубаво е да знаят какво изпитва тяхното дете.
Какво значи "брат ми има вече друг живот..."? Това по-скоро е замазване на реалността. Не ти се "занимава" да поговориш с него (както и с други хора, които биха могли да ти помогнат) и затова автоматично отхвърляш тази идея, като си намираш удобна причина. Но за теб е удобна. Разбира се, че всеки от нас прави промени в живота си, развива се, намира своя път! Но това не означава, че трябва да спрем да говорим с останалите, защото "вече имаме друг живот". Това важи и за брат ти. Няма значение колко му е различно ежедневието от преди. Ако е човек на място, ще те накара да се чувстваш ОК и сигурно би ти помогнал.

Не разбрах дали имаш приятелки. На човек му стига и един истински приятел, но приятел с главно "П"! В днешно време сигурно си забелязала колко използвачи има, които ще те търсят само когато имат нужда от теб и/или когато няма с какво да си запълнят свободното време. Не ти трябват такива хора! Ако искаш да разшириш приятелския си кръг, можеш да се запишеш на фитнес (спортът подобрява и настроението, повишава тонуса, създава култура, свързана с благоприятното развитие на тялото и на развитие на качества като амбиция, търпение, издръжливост, дисциплина), на танци (сигурна съм, че обичаш да слушаш музика и да танцуваш, а особено танцуването е толкова приятно!), на курс по език (по този начин хем ще се запознаеш с нови хора, хем пък ще придобиеш полезни знания, които не са за пренебрегване, но това е друга тема). По принцип е свързано с отделяне на финансови средства и не всички хора могат да си го позволят, но все пак мое задължение е да ти дам и такава опция като съвет. Относно парите (споменаваш и за тях) - не са те определящият фактор за това как човек се чувства. Не се идентифицирай с тях. Когато проявиш малко повече креативност, с малко бюджет ще се чувстваш много добре! Запитай се - какво те прави човекът, който си? Парите ли? Или това, че не можеш да се обличаш с "Adidas" или ''Nike''? Кое предпочиташ - да бъдеш весел, културен и приветлив човек, който не се облича със скъпи марки, или да имаш много дрехи на известни марки, но да не може да се говори с теб (в буквален и в преносен смисъл)? Мисля, че първият вариант е по-достоен за уважение! Така че няма за какво да се притесняваш.

Чувстваш се грозна. Аз ще те посъветвам да прочетеш (или да изгледаш) "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд. Ще си отговориш на много въпроси и четенето (или гледането) няма да е скучно, обещавам! Красотата, а и щастието също, не идва с красотата на модел. Тя е вътрешно усещане. И всъщност - сигурна съм, че имаш готино гадже. Е, извлечи ето тези мисли: "Аз имам готин приятел, който ме харесва такава, каквато съм, желае ме, обича ме и аз също се чувствам красива, обичана и щастлива!". Супер е, нали? smile Знаеш ли колко момичета биха искали да бъдат на твое място? Въпреки че това отново е друга тема, само ще вметна, че има момичета, които наистина имат проблеми с формирането на интимни връpки и не могат да си намерят подходящо гадже. А ти имаш такова!  :) И сте от много време заедно.

Виждам един фактор, който е довел до проблема да се чувстваш по-затворена, по-срамежлива, по-предпазлива и по-недоверчива. Сменила си училището. Това донякъде ти е изиграло лоша шега, защото е трябвало хем да запазиш старите си приятели, хем да бъдеш "готина" и "отракана", за да се харесаш на новите си съученици. Но доколкото разбирам, е започнало да ти липсва усещането да бъдеш приета сред тях. Сама споменаваш, че вече не си била център на внимание. Но виж - не можем да се харесаме на всички. Това зная със сигурност! И е напълно нормално - ти също не харесваш някои хора (заради поведение, характер, различни интереси и т.н.). На мен също не ми допадат всички, с които се срещам. Зная, че и аз не допадам на всичките ми колеги от университета например. Няма за какво да се тревожиш! Винаги ще има такива, с които ще можем да си кажем повече неща, и такива, с които ще трябва да се поздравяваме просто от уважение.  :)

Най-важното, което трябва да извлечеш от сегашната си ситуация, е: "Искам успех във всички отношения!". Дори самата си го написала! Браво! Щом усещаш тази позитивна мисъл в съзнанието си, значи имаш успех! smile Искам да прочетеш следното: OPPORTUNITYISNOWHERE. Какво прочете? А вие? Тези от вас, които са прочели "Възможността е тук сега", приемат реалността по по-позитивен начин от тези, които са видели "Възможността не съществува!". Силата на позитивната мисъл е в основата на мотивационната психология. Желателно е да се фокусираме върху приятните неща, да гледаме за дребните и незначителни "късчета" от ситуациите в ежедневието ни, които по принцип не забелязваме. Ако започнеш да мислиш по този начин, ще ти се промени както мирогледа, така и погледа върху самата теб. Хубаво е да запомниш следната връзка - грешни мисли водят до грешни емоции, а тези две неща накуп водят до грешното поведение. Осъзнаеш ли този принцип, ще си спестиш много огорчение оттук нататък.

При всички положения гледай в посока "промяна"  :) Ако трябва, си смени прическата, стила на обличане (самата ти спомена, че в момента експериментираш с него), обстановката около теб! Забавлявай се, танцувай, смей се, усмихвай се! Ако си закотвена в миналото, ако те е страх да живееш в настоящето и не се опитваш да намираш креативни решения на проблемите си, ако те е страх от бъдещето - няма да успееш!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен mariq123456

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Незнам коя съм, какво съм, защо съм...
« Отговор #2 -: 22 септември 2017 06:49:58, петък »
Мерси много, това което написахте ми помага и го усещам още от сега!И даже вече си свалям този филм  :) Благодаря!!!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Незнам коя съм, какво съм, защо съм...
« Отговор #3 -: 22 септември 2017 06:50:48, петък »
mariq123456,

радвам се, че се чувстваш по-добре! Приятно гледане и много усмивки!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com