Автор Тема: За насилието в училище  (Прочетена 2238 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1355
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
За насилието в училище
« -: 21 септември 2017 12:15:53, четвъртък »
Докато търсех из нета, попаднах на стихотворението на едно момиче - Лора Граймс, от Бристъл, Великобритания. Самоубила се е на крехката възраст от 14 години, без да успее да види нищо от света, в който живее, а причината да направи този страшен избор е, че системно е била малтретирана от връстниците си и не е имало на кой да се опре, за да я измъкне от ситуацията, в която се е озовала и от която не е успяла да намери друг изход, освен най-жестокия и необратим- смъртта. Ето го самото стихотворение, което Лора е искала да се прочете при погребението и (то вървеше и по телевизията в една кампания срещу насилието):

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
(Превод: Влади Фиданова)


С това стихотворение бих искала да открия тази тема, защото в него е събрана огромната болка на това дете, събрано е всичко, което е преживяло и което приемам като призвание, че не трябва да се повтаря за никое дете. Агресията и насилието в училищата е нещо, което особено се засили като тенденция в последно време.

Нека не се допуска повторение на историята. Насилието в училищата трябва да се спира и то не от самите деца, а от възрастните. От нас зависи.

Моля родителите и учителите, които четат този пост, ако знаете за случаи на насилие в училище, съобщете това на Директора, изисквайте вземане на адекватни мерки, а също така търсете съдействие от пед. съветник/ уч. психолог в училище, за да работи както с агресивните съученици, така и с пострадалия от това ученик. Не бива да бъдат оставяни деца да живеят в ада на системно училищно насилие.

Конкретно към родителите - моля ви, не давайте съвет на детето си за саморазправа, ако научите, че то има проблеми със съучениците си, защото от това може да излезе огромна трагедия като краен резултат.

Неактивен Валсо

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 14
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: За насилието в училище
« Отговор #1 -: 28 март 2020 05:06:43, събота »
Да го караш да обръща другата буза, вместо да се бие, също не е решение! Във всичките 2 училища, в които съм учил, все съм бил различният, съответно и тормозен. Обаче бързо научих, че ако си мълчиш побойниците започват още по-ожесточено да те тормозят. И понеже по природа съм пацифист, търпя много. Обаче като ми свърши търпението, бягай колкото ти държат краката, защото ще съжаляваш. За тия години в училищата съм се бил само 4 пъти, но те бяха достатъчни да спрат да ме тормозят. Тогава открих каква прекрасна работа върши павето.
В първото училище до 6-ти клас бях тормозен и от момичета, и от момчета.
Момчетата ме биеха почти през ден за кеф. Един ден по физическо ми писна от тормоза, взех едно паве от купчината, струпана до задния вход на двора и така измаах побойника в главата, че после 2 седмици беше във ваканция. След този случай и той, и помагачите му ме заобикаляха.
Момичетата пък ми повтаряха, че съм грозен. Съдейки по досегашния си опит с жените, явно са били прави.
След това в техникума пък имах двама побойници в класа, като единият много се гордееше, че бил тренирал бокс и редовно използваше носа ми за боксова круша. Както винаги без причина. Нито на директора, нито на учителите им пукаше. Това да се прибереш вкъщи с подути очи и глава било "дребно спречкване между ученици". На края на втората учебна година на церемонията на двора по връчването на бележниците на завършилите, запознах боксьорчето с една тухла - ей така, пред всичките близо 1000 души и после казах по микрофона, че щом директор, учители и родители задружно не са направили нищо тормозът да спре, аз направих. Един-двама взеха да се репчат след това, но като замахнах към тях с окървавената тухла, станаха по-ниски от тревата.
На следващата година пък един друг побойник ми спука ребрата. Аз обаче съм търпелив и когато започна ремонт на един от етажите, взех една тръба от работниците и му спуках неговите ребра и глава в часа по математика пред класната.
Така до края на техникума стоплиха, че не съм човек, върху когото да си тренират бойните умения и престанаха. А като отрязаха и тополите в двора и на струговете в мазето си направих бухалка, спряха дори да ме поглеждат.
А последният път, в който пак размахвах тухла, беше преди много години в квартала. Беше дошло няк'во селско парче от Кнежа, което се хвалеше, че и то било боксьорче. Метър и 20 високо, ама самочувствие по-голямо от това на бог. И непрекъснато обиждаше софиянците, че сме били такива и онакива. 2 седмици го търпях и накрая го изтресках с всичка сила с тухла в главата. Той после ме преби, но пък повече не се вясна в квартала.

Изводът от ученическия ми живот е, че различните винаги ги бият, а разговорите не помагат изобщо, в някои случаи нещата само стават по-зле. Това, от което побойникът разбира е боят и нищо друго. И като не разбира от дума, вземаш нещата в свои ръце. И проблемът се решава. Такива като тях после стават мутри и ако не им спихнеш самочувствието от рано, след това ще тормозят всеки, който им попадне пред очите.

Онези години се старая всячески да ги забравя, с изключение на някои моменти от първата година в техникума, когато се влюбих (за първи път изобщо) в съученик. Останалото обаче беше един кошмар. На моменти предпочитах да се разхождам из парка, отколкото да срещам подигравателните погледи и на побойници, и на учители.

Затова е по-добре да научиш детето си да се бие, за да може да се защитава, но и също така да го научиш кога може да се бие и с кого. Демек, да различава правилно от грешно. В противен случай просто ще обучиш още един побойник.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1355
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: За насилието в училище
« Отговор #2 -: 29 март 2020 15:50:14, неделя »
Здравей Валсо,

Нека споделя малко от опита ми като училищен психолог (навремето бях и такъв психолог) какво според мен е решение. Започвам с това, че мнозина, които започват работа като училищни психолози, са напълно неподготвени за работа в реална училищна среда. Мнозина си го представят като "седя си на бюрото, пазя стола да не падне и тук-таме работя с деца със СОП, а останалите не ме интересуват". Този проблем се задълбочава и от изискванията на държавата един психолог да трябва да огрее на всички деца в едно училище. Което чисто физически няма как да се случи. Особено, ако последният счита за по-лесно да си седи на бюрото и до там.

За да го забележа този проблем, очевидно не съм от седялите зад бюро. Според мен е нужно да се увеличи броят на психолозите в училищата и то по тясна специализация- едни, които да работят със СОП, други, които да работят със случаи на насилие в училище, трети - за персонала на училището, четвърти - за работа с родителите. Не може да се вменяват хиляди дини под мишница на един човек. Ще ги изтърве 90% от тях. Дори училището да е малко, работата с едно дете е в рамките на 1 учебен час, а работният ден е 8 часа. Значи 8 човека на ден. Дори училището да е с 300 деца, пак времето не стига да се обхванат всички и в най-добрия случай работата с едни деца е за сметка невъзможността да се работи с други деца. А това е недопустимо меко казано. Обединявала съм работа с големи групи деца, за да мога "да огрея" навсякъде.

Нека да споделя защо считам, че ако се смени начинът на работа, проблемите с насилието може да се пресекат и то успешно.

Никога не съм си затваряла очите за насилието в училище. Прибрала съм повече не тухли, а ножове от ученици, отколкото охраната. Постоянно съм се движила сред учениците. Постоянно съм работила и с агресивните ученици, и с техните жертви, и с учители, и с родители, за да спре това. И спря. Успях да го спра за времето, в което работих там.

Но изисква наистина много работа и не става веднага. Например ми се е случвало дете да се оплаче, че дори в час агресивни съученици си позволяват да го бият. Защо това? Учителят не реагирал. Защо учителят не реагирал, ясно. Затова съм на мнение, че и с персонала трябва да се работи. Не може в час да бъде пребиван ученик и учителят да не реагира. Съответно по веригата- с родителите също не е работено. И агресорите като няма кой да ги спре, нормално, да почват да си мислят, че всичко може да правят.

След полученото оплакване, съм си направила труда да осигуря придружител на това дете. Непрекъснато придружаване и в час включително. Отделно работата с агресивните ученици и с всички по веригата. И тормозът спря. Значи можело.

Също така учителката по физкултура оказа голямо съдействие в борбата за прекратяване на насилието в училище. Винаги имах на разположение достъп до тенис на маса в закрито помещение. Тръгнали деца да се изтрепват. Видят ме, прекратяват сами и под строй с мен отиват да играят тенис на маса. Изразходят си енергията, а докато играят, аз съм си провела работата като психолог и те се научат да комуникират, оправят си взаимоотношенията. После не се бият.

Много е важно да се покаже различният модел на поведение. Защото много от агресивните деца са такива по насъскване от родителите си. Имах сериозни проблеми с една майка, която буквално принуждаваше сина си да бие едно момче, понеже то било еди какво си и тя не го харесвала, следователно що ли да не кара сина си да го бие. И синът изпълнява. И се крие зад майка си и ето проблем.

Една вечер тази майка направила грешката да сподели на други майки как и те трябва да насъскват децата си да бият въпросното момче. Но аз имах този навик да държа връзка с родителите постоянно. Съответно другите майки изиграха много положителна роля, понеже и с тях съм работила- обяснили това, което все съм повтаряла, че не е хубаво децата да се учат на агресия и защо е така, та тази наплашена от последствията при развитие от такъв тип, сама дойде в кабинета ми, ведно със сина си, да се жалва, че агресията трябва да спре. Подписа документите за работа със сина й. Въпросът приключи.

Затова съм на позиция, че агресията не е решение. Има си други начини да се спре насилието в училище. Просто държавата трябва да престане да си прави шеги с този проблем и да се въведат нужните законови промени. Тогава повече колеги с лекота ще вършат абсолютно същото, което и аз съм вършила. И то е изпитано, така че ще има резултат във времето. Положителен такъв.

психолог Людмила Боянова

Неактивен Валсо

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 14
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: За насилието в училище
« Отговор #3 -: 30 март 2020 13:51:59, понеделник »
По мое време нямахме такива екстри като психолози. В техникума имахме единствено час по психология (още си пазя учебника, макар че не съм го отварял изобщо), но дотам - нямаше реално човек с такава професия, на когото да се оплачеш при проблем. Някои учители дори наглееха дотам, че да ти отговарят с реплики от типа "това да не ви е детската градина, не ме занимавайте с глупостите си".